Марк Олдън - Американска полиция

Преди два дни, когато видял как изпод вратата на Лурд се просмуква кръв, Муди първо си помислил, че Хубавеца се е върнал да си отмъсти. Директорът на хотела така и казал на полицаите и сега Реги бил главният заподозрян. Според следователите в момента сводникът се укривал я в Южна Каролина, където имал роднини, я у някое старо гадже.

А колкото до Лашона, Муди си имал главоболия с нея, понеже тя нямала насита. Искала да прилапа всички дрънкулки на убитото момиче и цветния телевизор плюс половината мангизи. Била се заканила, че не й ли ги даде, щяла да го натопи пред куките.

Вметнах, че веднъж щом си вземе своя пай от парите, Лашона ще млъкне като гроб, понеже става съучастница и ако натопи Муди, ще си изпати и тя. Но го посъветвах да предаде всичко до последната вещ в местния участък и чак тогава да връчва на травестита парите. Виж, не споменах, че оттук нататък ще бъде длъжен да ми донася до гроб всичко, каквото знае.

— А някой да е идвал да подпитва за Лурд? — поинтересувах се аз.

— Ченгетата издирват под дърво и камък Реги. Не им се слуша за никой друг.

— На мен ми се слуша.

Муди ми разказа, че някъде седмица преди убийството един мъж е идвал да пита за момичето, но на Муди съвсем му било изхвърчало от главата. Бил детектив и търсел Лурд из целия квартал. Накрая стигнал и до хотела, твърдял, че е приятел на семейството, пратен от бащата на Лурд да я прибере у дома.

Муди не искал да си има неприятности с ченгетата, затова и съдействал всячески на детектива — разказал му всичко от игла до конец за Лурд и дори споменал Тонино. После обаче се случило нещо странно. Детективът си тръгнал веднага. Дори не си направил труда да се качи до стаята на Лурд. На другата сутрин се върнал и попитал дали Лурд и Тонино още са тук. Муди отвърнал, че не са се изнесли, но детективът пак си тръгнал, без дори да й се обади.

— Помниш ли му името на тоя детектив? — рекох аз.

Муди отвърна, че не го помнел, помнел обаче, че мъжът е пуерториканец, бил прибрал някъде визитната му картичка. Намери я сгъната и пъхната под видеокасета с порнофилм и ми я подаде. Разгърнах я и прочетох името на детектива, който уж бил приятел на семейство Балера и бил намерил избягалата щерка, но не я бил върнал на баща й. Визитната картичка беше на детектив сержант Хесус Бауза.

Следобед отидох в службата и намерих написана на ръка бележка от Джак Хейдън, прихваната с лепенка върху телефонния апарат. Изкормвача искал да ме види незабавно. Незабавно беше подчертано четири пъти. Хейдън си беше шило в торба, беше много припрян. Избиеше ли му чивията, което се случваше често, се вдигаше голяма патърдия.

Смачках на топка бележката и я метнах в кошчето за боклук. Тъкмо понечих да си окача якето, и телефонът иззвъня. Върнах се при бюрото и запалих цигара. Сигурно беше Хейдън. Реших първо да видя кой още ме е търсил и чак тогава да се срещам с когото и да било.

Беше се обаждал един агент от ФБР — Лон Заджак, искал да му кажа името на съдията, когото разследвах по обвинения в корупция. Как ли не! Никой нямаше вяра на ФБР. Феберейците вечно си приписваха заслугите и те оставяха с пръст в уста. Отказваха да споделят данните, с които разполагат, но на драго сърце ти прилапваха сведенията, дето си ги събирал с кървава пот. Нямах представа откъде Заджак е надушил за моя съдия, но нямаше да му кажа нищо.

Беше се обаждал и един колега от така наречения Нефритен отряд, ченгета с азиатско потекло, които познаваха добре езика и нравите на азиатците, за да ги спипат бързо, ако някой от тях сгази лука. Заедно с детектив Тим Хонг разследвахме банда млади китайци, които обираха къщите на заможни азиатци. Бяха се специализирали да заливат деца с бензин, за да принудят родителите да се разделят с парите и скъпоценностите си. Тим ми беше звъннал, за да ми съобщи, че основната ни информаторка — петнайсетгодишното гадже на главатаря на бандата, е избягала в Китай и се укрива някъде в Кантон. Цялото ни разследване отиваше на кино.

Бях получил и факс от полицията в Кито. Бях помолил да проверят къде точно се намират по-малкият брат на Тонино и един негов братовчед, за които се знаеше, че са тръгнали да пренесат в родината тленните останки на сеньор Куевас. Интересуваше ме дали двамата наистина са се прибрали в Еквадор. Ако бяха там, ние с господин Чистников можехме да не си играем да ги издирваме.

Телефонът спря да звъни. Сега-засега Изкормвача беше отклонил вниманието си от мен и се бе запретнал да додява на друг.