Марк Олдън - Американска полиция

Видях, че Уолтър Муди трепери като листо под одеялото. Не го бях довел заради черните му очи, понеже е страхотен гид. Исках да откопча от него някаква информация, затова и се налагаше да го попритисна. Наредих му да влезе в стаята на Лурд, затворих вратата и се облегнах на нея, после скръстих ръце. Вторачих се в Муди, който се опита да издържи на погледа ми. Но къде ти! На бърза ръка зяпна върховете на обущата си.

Накрая му рекох:

— Къде са нещата, които си задигнал от жертвите?

Муди само дето не припадна. Загърна се в одеялото и се закашля така, че стана морав като варен рак. Най-сетне си възвърна дар словото.

— Ти полудял ли си бе, човек? — каза ми.

Погледнах си часовника.

— Постовият ще се върне всеки момент. Арестува ли те, ще го повишат в службата. Да ти разкажа ли каква присъда се полага, задето си пипал веществените доказателства на местопрестъплението? — Разхлабих шала около врата си. — Поправи ме, ако греша, но заради това ли се карахте с госпожица Травеститката? Кой какво да прилапа?

Муди отвори уста да каже нещо, но после размисли и затвори очи.

— След като си съобщил за двойното убийство — продължих аз, — си задигнал каквото си си харесал. Сега госпожица Травеститката си иска своя пай. Ако я попритисна, сигурно ще предпочете да те натопи пред това да прекара нощта в килия с четирима бабаити, които на бърза ръка ще я оправят без вазелин.

Уолтър Муди пак се вторачи в обувките си.

Ченгето има власт над другите. Още от първия ден тази власт ме опияняваше. Така е с всеки в полицията. Усещаш ли това опиянение и една-едничка седмица, после не можеш без него, действа ти като опиат. Имах власт над Уолтър Муди, понеже можех да му отнема всичко. Но защо да го правя, като можех да го използвам?

— Дай да се споразумеем — предложих му. — Купуваш две, третото го получаваш безплатно.

Муди отметна рязко глава.

— На твое място щях да приема — допълних аз.

— За какво да се споразумеем?

— А, без пазарлъци! — предупредих го и след като му казах да ме слуша внимателно, отворих вратата и надзърнах в коридора — да не би постовият да се е върнал.

Нямаше го. Затворих вратата и обясних на Муди какво искам от него и какво печели той.

Наредих му да върне всичко, каквото е задигнал. Поинтересувах се и дали някой е идвал да подпитва за Лурд, преди тя да умре. В замяна обещах, че няма да му отнема свободата.

Муди отвърна, че вещите били в кабинета му.

— Ела да ги вземем — рекох му и след като сложих отново лепенките върху вратата, слязохме долу.

Тясното кабинетче се падаше вдясно от входа на фоайето. Влязохме и аз загледах как Муди взима от дрешника куфар и вади от него плячката, която подреди върху бюрото. Беше задигнал дрънкулките на Лурд: часовник с Мики Маус върху циферблата, евтини гривнички, обици и бамбуково герданче. Беше откраднал и коженото яке и дигиталния часовник на Тонино, цветен телевизор и двеста долара в брой.

Казах му да си подели парите със своята мъжка приятелка, после да се обади в местния полицейски участък и да каже, че е забравил да съобщи как е намерил при жертвите някои вещи, които иска да предаде на детективите. Ако прелестната му колежка не е съгласна със сделката, нека се оплаче в участъка и предаде своя дял от парите.

После заповядах на Муди да повтори още веднъж как е открил труповете. Поисках да ми каже и имената на всички, търсили Лурд малко преди тя да бъде убита.

Муди отвърна, че някъде по времето, когато са станали убийствата, те с Лашона, известна още като госпожица Травеститката, се чукали в стая по-нататък в коридора — така тя си плащала наема. Не били чули никакви изстрели, но Муди бил готов да се закълне, че е чул как някой тича надолу по аварийното стълбище. След като се оправил с Лашона, отишъл да си прибере парите за стаята от Лурд. Доскоро сводникът й движел тези неща, но напоследък го нямало и тя вечно закъснявала с наема.

Муди ми каза още, че сводник й е бил Реги Кливланд, или както му викали, Реги Хубавеца, млад красив негър малко над двайсетте. Само дето откакто се бил опълчил срещу Тонино, вече не бил толкова хубав. Тонино си падал голям ревнивец и не искал гаджето му да се чука с всеки срещнат, затова и й бил забранил да проституира. Да де, но това означавало, че Реги Хубавеца ще си изгуби парите, и той скочил на Тонино. Ала и онзи не му останал длъжник и го наръгал хубавичко, така че онзи, ще не ще, хукнал към спешното отделение, целият плувнал в кръв като заклано прасе.