Марк Олдън - Американска полиция

Поклатих глава. Натъртих, че убиецът е тукашен и се ориентира прекрасно в обстановката. Където и да са се спотаили хората на Тонино, той ги държи на мушка и само чака сгоден момент. Напомних на Хейдън, че латиноамериканците не се церемонят много-много — ако Тонино е имал неприятности в Еквадор, роднините му досега да са мъртви. А от факса се виждаше, че не е паднал и косъм от главата им. Да, някой наистина бе решил да премахне Тонино. Но този някой се намираше в Щатите.

Хейдън се замисли. Доколкото изобщо може да се замисли възрастен човек, стиснал мораво пастелче.

— Мънро е притеснен — каза той. — Смята, че обирите ще продължат. Според него крадците просто са кротнали за малко, колкото да отмине бурята, и после пак ще се развихрят. Разговарял е с кмета. Кметът пък е разговарял с шефа на Нюйоркската полиция, а онзи блюдолизец, заместникът му, си побъбри с мен. Ето че сега аз разговарям с теб. Дай ми нещо. Каквото и да било.

Да съм му дадял нещо, моля ви се! Каже ли ти го шефът ти, в превод това означава да го излъжеш, само и само той да отърве кожата.

Съобщих му, че смятам утре да си побъбря с бащата на Лурд Балера — може би щях да разбера защо убиецът е посегнал на нея: първата жена в черния му списък.

Не споменах на Хейдън, че тъкмо преди убийството на Лурд детектив Хесус Бауза се е навъртал в хотел „Лангам“. Ами ако беше съвпадение? Или зад това се криеше нещо по-голямо? Според мен в цялата история имаше нещо гнило — защо Бауза не беше върнал детето на бащата, след като го беше издирил?

Не че пазех Бауза. Просто исках да се добера до още доказателства и чак тогава да го включвам сред играчите. Бях предпазлив и защото нападнех ли Бауза, се опълчвах и срещу Боби Шашмата, неговия съдружник в далаверите. Шафино не беше вчерашен, следеше всяка стъпка и действие на своите хора. Бе просто немислимо Бауза да тръгне да прави нещо без знанието и разрешението на Шафино.

Взех решението да си трая и заради политиката на шефовете в полицията. Джак Хейдън щеше да се вкисне, ако се хванех да разследвам колега — друго ченге. И на мен нямаше да ми бъде особено приятно. Но ако се налагаше, щях да го сторя.

Верен съм на две неща, на два цвята. Зеления и синия: на Ирландия и на ченгетата.

Но и верността си има предели. Преди няколко години помогнах да тикнем зад решетките един мой колега, работехме в екип: Дани Балдазано. Опита се, келешът му с келеш, да ме прати на оня свят, само и само да не го издам, че предава на своите приятелчета наркотрафиканти от Колумбия документи от архива на съда. След процеса братовчедът на Дани, и той ченге, ме обвини, че съм топял колегите. Проснах го с един удар на земята. Оттогава никой не е дръзвал да ми говори за Дани Балдазано.

Инак и аз като останалите колеги в управлението не се престаравам да изобличавам корумпираните ченгета. Дойдеше ли ченге да ми предлага да се включа в някоя далавера, го изритвах, но си траех. Издадях ли го, щеше да ми излезе име на доносник — дамга, която нямаше да излича, докато съм жив.

Предлагали са ми неведнъж и дваж през годините цели състояния, за да унищожа веществени доказателства, да издам свидетели, да охранявам пренасянето на дрога. И всеки път съм отказвал. Никак не е лесно да обърнеш гръб на толкова мангизи. Но ми стана по-лесно да го правя след оная нощ, когато видях как главатарят на една банда заплю в лицето ченге, на което плащаше по пет бона седмично. От тази малка случка съм научил, че продадеш ли се веднъж, трябва да си готов да лижеш задници.

Пак тя ми напомни защо съм се хванал полицай. Това беше моят живот — то ми вдъхваше сила, носеше ми уважение и по думите на Ницше ме правеше еднакво свободен и от злото, и от доброто. Нямах намерение да се лишавам от всичко това, като се продавам. Ала не исках да си развалям и отношенията с другите ченгета.

Сега-засега смятах да си трая, че Бауза е ходил в хотел „Лангам“. Щях да го кажа на Хейдън едва след като откриех неопровержими доказателства, че Бауза е търсел Лурд.

Едната гола дума на Уолтър Муди не беше никакво доказателство. Тоя тип не бе от най-примерните граждани. Нито пък се движеше в най-изисканите среди. Беше някакъв жалък мухльо, забъркан в дребни далаверки, а Бауза си беше ченге. Ха познайте на кого щяха да повярват в съда.

Замълчах си и за убийството на Линда. Не се впуснах да излагам подозренията си, че тя не е била убита на летището. Не отворих дума, че са си оставили ръцете, докато са събирали уликите, че разследването е претупано заради расовата политика, с която е обгърнат случаят, че крушките на уличното осветление около паркинга не светят. Изкормвача нямаше сметка да слуша за самоволните ми разходки. Особено пък когато големите клечки се мусеха, че си вра гагата, дето не ми е работа.