Марк Олдън - Американска полиция

Хвана ме за китката и ме спря. Сетне посочи входа на паркинга на няколко метра от нас. Вдигнах очи и що да видя — офицер Пърлбърг се разправя с някаква негърка. Двамата си подвикваха — голям сеир за шепата откаченяци, които още висяха зад полицейските заграждения. Цял ден не се бях усмихвал, но сега го сторих, ощастливен от несретите, връхлетели Пърлбърг. Той се бе изправил пред двуглава ламя: хем негърка, хем жена. Добре че не бях на негово място.

Негърките са голяма напаст за ченгетата. Хич не си и подбират думите и си знаят правата. Една ядосана негърка може да направи така, че ченгето да се почувства девета дупка на кавала. Може да си те обижда колкото й душа иска, а ти си безсилен да й попречиш. Освен ако не искаш да те помислят за малоумник, който си няма друга работа, ами се заяжда с невинните граждани, демек с въпросната негърка.

Един погрешен ход и Пърлбърг като нищо можеше да остане без работа и да ходи да се разправя по съдилищата. Поборниците за равноправие на чернокожите щяха да се изсипят по улиците и да настояват да получат главата на клетия човечец на тепсия. Феминистките щяха да настояват той да се извини на всички жени до последната, родени през последния век. Шефовете щяха да се запретнат да успокояват страстите, да умилостивяват журналистите и борците срещу расизма — хич нямаше да им е до това да изслушат версията и на горкия полицай.

Аз не би трябвало да съм на паркинга. И не само това, негърката сигурно мразеше ченгетата и в червата. Защо да дърпам дявола за опашката и да се намесвам? Нека Пърлбърг се оправя сам.

Но животът ни поднася малките си иронии. Ни в клин, ни в ръкав проблемът на Пърлбърг стана и мой. Познах жената по гласа и си дадох сметка какво се опитва да стори Дайън — да ме държи по-далечко от нея.

Жената се казваше Карлайл Тейлър и беше репортерка в най-тиражния жълт вестник в града. Беше стройна и мургава, някъде на трийсет и пет-шест, с лице с ястребови черти и слабост към велура и кожата. Винаги долавяше накъде духа вятърът в политиката, по душа си беше либералка и свободомислеща жена и бе глуха за всичко, което не иска да чува. Най-добрият начин да четеш статиите й е да ги разделиш на две и после да не хващаш вяра на нито една от двете половинки.

Жената беше прословута с върлата си омраза към ченгетата. От всичко на тоя свят презираше най-много белите ченгета, най-вече мен. Нея ако питате, никога под слънцето не се е раждала по-гнусна твар от мен — изпечения мръсник, който става за всичко друго, но не и за ченге.

Правеше всичко възможно да ми разкатае фамилията.

Любовта е сляпа, омразата — също.

Когато принудих Юджин Елдър да си подаде оставката като прокурор, той тъкмо бе започнал да върти любов с Карлайл Тейлър, която явно изобщо не се притесняваше, че той е женен, че си пада по тънката част и не прощава на никого. Херцога беше влязъл в живота й и тя явно бе решила, че е дошло време да се сбъднат всичките й съкровени мечти.

Не се свенеше да използва вестника си, за да проправи пътя на Елдър към бляскавото политическо бъдеще — предричаше, че той щял да стане какво ли не: от сенатор до първия чернокож губернатор на щат Ню Йорк. От материалчетата й излизаше, че още от времето на Моисей не се е раждал човек, орисан да допринесе повече за добруването на планетата. Херцога чуваше неща, които галеха слуха му, и попиваше ненаситно всяка думица. Когато го изобличих, Карлайл Тейлър се превърна в мой заклет враг.

Деня, когато Елдър си подаде оставката като окръжен прокурор, тая никаквица взе, че ми се обади по телефона колкото да ми каже, че съм бил поплювко, селяндур и расист, който не можел да преглътне, дето един чернокож е заел длъжност, запазена за белите. Обясни ми още, че не съм могъл да стъпя и на малкия пръст на Елдър. Колкото по-бързо съм пипнел СПИН и съм опънел петалата, толкова по-добре за човечеството. Оттогава Карлайл Тейлър ми бе посветила доста статии, коя от коя по-унищожителни.

Не че аз се притесних особено и заради госпожица Тейлър си разплетох ръкавите на потника. От друга страна обаче, щеше да е тъпо да я подценявам. С разследванията си за корупцията и жестокостта в полицията Тейлър бе привлякла вниманието, беше се превърнала в знаменитост и дори бе получила доста награди. Междувременно бе съсипала кариерата на не един и двама полицаи. Белите ченгета й викаха Шварценегърката или Терминаторката.

Наблюдавах я как громи Пърлбърг и настоява да я пуснел на паркинга. Искала да види по-отблизо местопрестъплението. Пърлбърг я убеждаваше как ли не хич да не си въобразява, че ще я пусне, и да застанела зад полицейските заграждения. Карлайл допря пръсти до журналистическата карта, окачена на врата й, и пак си заповтаря като курдисана, че трябвало да влезе. От дума не разбираше тая нахалница, беше податлива като стомана.