Марк Олдън - Американска полиция

— Въпреки това го претарашихме — поясних. — Намерихме фалшиви паспорти, имената на пласьорите, които Хлапето зареждаше, номерата на пощенските записи, с които е прехвърлял парите. Прибираше към милион на седмица. Освен това открихме две кила чист боливийски кокаин, снимки на Хлапето, издокаран като мадама, и осемдесет и пет хилядарки в брой. Пратих Линда да изкара заповед за обиск.

— Напоследък, гледам, ги вадите едва ли не по телефона — вметна Дайън. — За има-няма час. По мое време ни мотаеха цяла вечност.

— Та връща се Линда със заповедта. И с две униформени ченгета — за свидетели. Всичко като по учебник. Ченгетата преброиха парите.

— От които липсваха двайсет и пет бона.

— Линда се вбеси, но не каза и дума.

— А Хлапето къде е през това време?

— Заключено заедно с дрогата в гардероба в спалнята — отвърнах аз. — Изобщо не е видял, че съм прибрал парите.

— И Линда го прави на голям въпрос.

— Точно така. Ченгетата си тръгнаха и тя начаса почна да ми опява къде били двайсет и петте бона. Казах й, че не й влиза в работата и да кротне. Обясних й, че трябва да прикрива и подкрепя колегата си, а не да му прави сечено. Не ме е видяла с очите си как взимам мангизите, какво толкова вдига пара!

— Сигурно си й изкарал ангелите — промърмори Дайън и си обърса носа с опакото на дланта. — Срамота, да се докараме до там!

— Веднъж видя какъв гаден номер погодих на един от Ямайка, за когото работеха сума ти наркопласьори. Свалих го на един ъгъл в Бруклин, в квартал, където живеят само бели. Заканих се, че ако не изпее кои са пласьорите, го оставям там. Онзи, къде ще ходи, каза си и майчиното мляко.

— А Джими Ип?

Това беше един китаец, голям главорез, който се спазаряваше с китайци да му пренасят хероина от Хонконг до Ню Йорк и ги вкарваше нелегално в страната. Обещаваше им по пет бона на кило дрога на калпак, но не знам да е платил и цент. Щом мулетата пристигнеха в Щатите, им теглеше куршума и ги хвърляше в яма с негасена вар. Накарах го да си развърже езика, като го прихванах с белезниците за бронята на колата и включих двигателя. Онзи буквално напълни гащите. Тикнах го на топло за осем убийства, вероятно една трета от истинския им брой.

Линда бе чувала какво съм направил с Джими Ип и беше на мнение, че ми хлопа дъската. Липсвала ми някоя и друга точица върху зарчето, ей така се изрази.

— И досега не проумявам как стана така, че тръгна с нея — отбеляза Дайън.

Тръгнах с нея, понеже тя имаше нужда от човек, на когото да си изплаче душата. Малко след като я прехвърлиха в участъка на две пресечки от нас, я срещнах случайно на улицата. Тя ми се оплака, че двама от колегите непрекъснато й правели въртели. Не искали в отдела си жена. Познавах всички до последното ченге в полицейския участък и обещах да уредя нещо.

Срещнах се с детективите, обясних им, че съм работил с Линда и че я бива като ченге. Помолих ги да не й подливат вода. Те кротнаха. Линда се справи блестящо с един-два доста заплетени случая, получи три похвални грамоти и всички се юрнаха да работят с нея — и техните акции да се вдигнат. Колкото до мен, аз взех, че се влюбих до уши — не е за разправяне.

Запалих поредната цигара. Откакто се помнех, гледах да не се сближавам много-много с никого, така направих и с Линда. Уж я обичах, я не я допусках до себе си. И какво спечелих от това — грънци! След години сигурно щях да си мисля за миналото и щях да си повтарям, че тъкмо от този ден съм започнал малко по малко да умирам, че в този ден съм се оставил страхът от самотата да ме довърши.

Дайън долови, че ми е много криво, и смени темата.

— Нещо ново за еквадорците?

— Нищо — поклатих аз глава. — Който и да е убиецът, ме е докарал дотам, да се съмнявам, че изобщо ставам за тази работа. Да ти призная, не е особено приятно.

Бих дал всичко да го спипам — заради Лурд Балера. Заради това дете, изгубило игра, която дори не е подозирало, че играе. Сега-засега не бях направил нищо за момичето. Както и за Линда. Беше време да се прибирам и да се отцепя, та да заспя — не знаех по-добър начин да се отърся от все по-силното усещане, че съм се провалил с гръм и трясък.

Слънцето вече се беше скрило, ставаше все по-тъмно. Паркингът бе все по-студен и зловещ. Най-тъмно бе мястото, където бе убита Линда — крушките на уличните лампи или бяха изгорели, или някой ги беше задигнал. Дали ако осветлението е било по-добро, Линда е щяла да се размине със смъртта?

Онова, което се случи оттук нататък, ме завари неподготвен. Бях капнал от умора, едвам се влачех, сякаш стъпвах в паници. Затова пък Дайън беше на поста си. Забеляза преди мен какво ни се готви.