Марк Олдън - Американска полиция

Стиснах юмруци и се помъчих да мисля трезво. Днес целият свят ми беше крив и снимката на Робишо, цопнала в кръвта на Линда, не допринесе много настроението ми да се подобри. При тази гледка ми се прииска само едно — да направя Карлайл Тейлър за смях на кокошките. Мина ми през ума да я арестувам, задето нарушава закона, прониква на местопрестъплението и има опасност да унищожи веществени доказателства. Но да се опълча срещу нея бе равнозначно на това да застана зад муле точно когато то хвърля къчове. Знаех, че шефовете в полицейското управление не искат да си развалят отношенията с репортерката. Аз пък не исках да си развалям отношенията с тях.

Не исках и Робишо да докосва още веднъж Линда.

— Ще ида да взема снимката — казах на Пърлбърг.

Прекосих на бегом паркинга, като си стисках шапката, да не я отнесе вятърът. Това, че съм хукнал да гоня фотографията на Робишо, не разпали любовта ми към него или към госпожица Злобаркова.

Мушнах се под полицейската лента. Тъкмо се пресегнах да взема снимката, когато нещо привлече погледа ми. Първия път не го бях забелязал, защото тогава не бях идвал да търся улики по случай, който се смяташе за приключен. Бях идвал като човек, който няма друг избор, освен да се чувства гузен.

Този път обаче го забелязах.

Линда бе починала от множество прободни рани. Според Лайза Уотс най-страшни били раните по сънната артерия, разрязана най-жестоко — при такава рана кръвта се разлетява във всички посоки, шурти като гейзер, опръсква всичко наоколо и местопрестъплението заприличва на кланица.

А тук изобщо нямаше такива количества кръв. Всичко си беше чисто. Прекалено чисто. По очертанията около трупа на Линда кръв имаше само при раменете и главата и никъде другаде. Кръв нямаше и вътре в очертанията, направени около тялото на Робишо, около бутилката с вино и около колата на Линда.

Погледнах лампите покрай паркинга. Повечето светеха. Четири обаче бяха тъмни. Крушките или бяха изгорели, или някой ги беше откраднал. Но едно нещо ми направи впечатление. Четирите неработещи лампи се падаха точно над местопрестъплението.

Когато детективът разследва убийства, от него се очаква да прави наблюдения, а не предположения. Не бива да се хваща за очевидното, понеже това е най-бързият начин да издъни разследването. Трябва да помни, че уликите могат да бъдат подредени така, та да го отведат в задънена улица. Трябва да търси несъответствията. Например как нещата изглеждат и как би трябвало да изглеждат.

Това, че на местопрестъплението нямаше кръв, си беше сериозно несъответствие. Малцина от ченгетата, които познавам, са по-внимателни и предпазливи от Линда. И денем, и нощем тя не се качваше на колата, ако първо не я е огледала отвътре. Къщата й беше с най-добрата аларма, която човек може да купи с пари. Ако вечер вървеше сама по улиците, носеше в джоба на якето или палтото пистолета и го стискаше в ръка. А ето че снощи бе спряла автомобила на най-тъмното и опасно място на паркинга. Не беше в стила на Линда, каквато я познавах.

Извиках Дайън и го помолих да донесе фенерчето на Пърлбърг. След като той ми го подаде, насочих лъча към петната кръв, останали под трупа на Линда. Отбелязах, че кръвта би трябвало да е повече. Много повече. Дайън поклати глава и вметна, че си е съвсем обяснимо, ако Линда е била пронизана в сърцето. Беше прав. При прорезна рана в сърцето притокът на кръв спира на мига. И все пак Лайза Уотс ми бе казала друго. Изобщо не ми беше споменавала за рана в сърцето. Беше ми обяснила, че Линда е починала, защото са били прорязани сънните й артерии.

— Линда не е била убита тук — прошепнах аз.

— Моля? Какви ги дрънкаш?

Изключих фенерчето.

— Убили са я другаде и са я пренесли тук. Затова и кръвта е толкова малко.

— Случаят е приключен — беше непреклонен баща ми, сякаш от това зависеше доброто му име. И досега вярваше, че ченгетата никога не грешат. — Убил я е Робишо.

— Не съм казвал, че не я е убил той. Но искам да разбера къде го е направил, понеже сто на сто не го е извършил тук.

— Шефовете са много доволни, че Робишо е бил заловен така бързо. Толкова ли не разбираш, че ще се разфучат, ако някой им се изплюе в супата?

Съгласих се с него — началниците наистина си бяха проблем. Дайън затвори едното си око.

— В какъв смисъл?

— В смисъл че кметът и шефовете на полицията бързат час по-скоро да обявят случая за приключен. Готови са да си затворят очите дори и разследването да е претупано, само и само да се изкарат големи специалисти. Няма да им е за пръв път. — Погледнах кръвта на Линда. — Убиецът е заловен, можем да се прибираме. Нека не пречим на ония копелдаци — едрите риби — да се кипрят пред фотоапаратите. А ако с това осуетят разследването, какво пък, такъв е животът в големия град. — Посочих липсващите електрически крушки. — Интересно ми е и откога лампите не светят. И как така Линда не е забелязала Робишо, преди да слезе от автомобила. Наоколо не е имало други автомобили, а той я е убил веднага след като тя е слязла от колата. Което ще рече, че е стоял тук и Линда би трябвало да го види.