Марк Бърнел - Инструмент за убийства

— И изобщо не излизате?

Само веднъж. Беше през втората седмица, след дълъг ден на лъжи около един контракт в Ню Йорк, към който Александър прояви особен интерес. Прииска й се едно питие и се отби в някакъв бар на Сейнт Мартинс Лейн. Седна на малка масичка до вратата и в продължение на половин час не отдели поглед от трафика, очаквайки алкохолът да смекчи болката. Барът беше изключително оживен. Напусналите работа хора се събираха пред бара на малки групички, пускаха шеги, пушеха цигари. Помнеше, че мъжът носеше евтин костюм на райета. Беше започнал да се разширява в кръста, под брадичката му се оформяше втора гуша. Розовите, леко брадясали бузи се появиха откъм бара с халба бира в ръка. Предложението му беше тривиално — да я черпи едно питие. Тя отказа с любезна усмивка, но той вече се беше настанил на свободния стол срещу нея.

— Чакам хора — предупреди го тя.

— Може би мен? — ухили се мъжът, разкривайки два реда зъби на пушач.

Стефани замълча.

— Наистина ли не искаш още едно питие, скъпа?

Тя хвърли поглед по посока на компанията му.

— На бас ли се хвана?

— Хич да не ти пука за тях.

Беше леко пиян, дъхът му вонеше на бира.

— Не ми пука за тях.

— Аз съм Чарли.

— Не си ми интересен, Чарли.

Пое отпусната му ръка, която беше увиснала над масата, извъртя пръстите по посока на дланта, после тресна юмрука му върху плота на масата. Чарли смукна въздух през зъби, очите му се изцъклиха, ситни капчици пот избиха по бледото му чело. Стефани изпита чувството, че гледа отстрани как някой друг го изтезава. После се сети как се беше отнесла с Оливие и се отврати от себе си. Пусна дебеланкото, който побърза да скочи от стола и да се оттегли, разблъсквайки посетителите на бара и мърморейки нещо неясно под носа си.

Мартин Палмър търпеливо чакаше отговор.

— В момента не ми е много до купони — промърмори Стефани.

— Пиете ли?

— Какво?

Очите му бяха сведени към бележника.

— Употребявате ли алкохол? — Погледна я едва сега, после побърза да поясни: — Вечер, след като се приберете у дома…

Усети как редом с гнева я обзема и лека тъга.

— Недостатъчно…

Беше наясно, че защитните й сили се надигат — факт, който доказваше колко са били занижени до този момент. Това не се дължеше на неумелите въпроси на Палмър — тя беше искрено изненадана от неговата непохватност — а на нещо вътре в нея. Ставаше дума за желанието да се разтовари — нещо добре познато. Но Палмър не беше подходящият изповедник. Разговаряха в продължение на два часа. Не бяха малко въпросите, на които тя искаше да даде искрен отговор, но нямаше как да го стори. Поне не на него. Подобно нещо би я накарало да изпита чувството, че девалвира истината.

Отначало изпита само разочарование, което на по-късен етап премина в досада и хаплива язвителност.

— Я да видим — мърмореше под нос Палмър. — Турският трафикант на оръжие Салман Рифат… Пред господин Александър сте признала, че се е наложило да преспите с него, за да спечелите доверието му и да си осигурите достъп до документите, които е пазел във вилата си.

— Да преспя ли?

Палмър се раздразни от семантичното уточнение, което бе принуден да направи.

— Да правите секс с него — глухо изръмжа той.

— Е, и какво?

— Бих искал да знам как се чувствате в подобни случаи…

— Как се чувствам ли?

— Да.

— Ами, претъркана…

— Нямах предвид това — поруменя той.

— Знам какво имахте предвид! — остро отвърна Стефани. — Но се чувствах претъркана, ясно ли ви е? И знаете ли защо? Защото Рифат има хуй с дебелината на вашата китка, който искаше да натика във всяка дупка, която зърнеше по тялото ми. А аз му позволих това, защото то беше част от работата ми.

В отчаян опит да възстанови самообладанието си, Палмър започна да дращи нещо в бележника.

— Ясно, разбирам, много добре — механично мърмореше той.

— Много добре ли?! — изгледа го Стефани.

— О, извинете — намръщи се той. — Не исках да прозвучи така…

— А как искахте да прозвучи? Като състрадание? Като разбиране?

— Вижте, опитвам се да ви помогна…

— Нека ви разкажа това, което зная за Салман Рифат — прекъсна го Стефани. — Той е трафикант на оръжие. Чаровник и едновременно с това чудовище. Пада си по разни неща… — Поколеба се за момент и погледна в краката си: — Много обичаше да му правя стриптийз, но не в спалня, а в обикновена дневна. Докато се събличах той искаше от мен да му правя разни неща и аз ги правех. Но краят винаги беше един и същ. Той има имение в Гърция, където се произвежда зехтин. И независимо в коя точка на света се намира, в джоба му винаги има едно-две шишенца домашен зехтин. Направени са от тъмносиньо стъкло и се затварят с миниатюрни коркови тапи. Най-много му харесваше да ме наведе над нещо — гърбът на дивана, масичката — след което да излее няколко капки от този зехтин на гърба ми, точно върху гръбначния стълб. Обичаше да гледа как мазнината се стича по кожата. По това си падаше. Караше ме да се местя наляво-надясно и страшно се възбуждаше. Едва дочакваше олиото да слезе до дупето ми и започваше да ме шиба — яко и продължително, и на двете места…