Марк Бърнел - Инструмент за убийства

— Носят се различни слухове…

— Ти си напълно превъртял!

— Наистина ли?

— Ако ми дадеш точната дата, вероятно ще мога да ти избия тези глупости от главата.

— Нека отгатна — криво се усмихна Александър. — Алибито ще ти бъде осигурено от Масон, нали? Бях с нея в нощта преди и в нощта след… Нещо такова… Но от мястото, където живееш напоследък, до Париж и обратно може да се стигне за един ден.

— Сериозно ли говориш?

— Както винаги.

— Но не можеш да го докажеш, нали?

— Не ми е необходимо — хладно се усмихна Александър. — Ти си тази, която трябва да доказва.

Отвличането в Малта беше последната ми задача за Маджента Хаус. Успях да изчезна без следа непосредствено след нея, просто защото хаосът беше невъобразим. Искрено се надявах, че това е краят. Но стана така, че през следващите две години и половина се превърнах в една много по-убедителна Петра Ройтер. Животът често имитира изкуството и вероятно поради това аз се превърнах в професионален убиец.

Днес, седнала в тази стая, аз имам възможност да огледам на спокойствие начина, по който Маджента Хаус ме беше превърнала в Петра Ройтер и, въпреки дълбоко си отвращение, да вникна в подробностите на този процес. Това, което не разбирам, е защо избрах да се вкопча в нея толкова здраво, при това в момента, в който вече бях освободена от нея. Александър също не го разбира. И по тази причина се чуди дали аз съм убила Олег Рогачов и Джеймс Маршал. Преди две години сигурно изобщо не бих се поколебала да го сторя, стига да съм приела офертата. Защо тогава да не го сторя и сега?

Виждам накъде отиват нещата. Длъжна съм да открия извършителя, за да сваля подозренията от себе си. Александър твърди, че му трябват Коба и дискът, но на практика иска парижкия убиец. Той изгаря от нетърпение да си отмъсти, тъй като се чувства отговорен за смъртта на Маршал. Някой трябва да си плати. Зъб за зъб, живот за живот. В Маджента Хаус така разбират бизнеса.

— Защо реши да учиш руски?

— По професионални причини. Накараха ме да повярвам, че в Русия ще има много работа за мен, тоест — за Петра. Така поне твърдяха разни руски престъпници.

— Е, имаше ли?

— На практика не. Никога не получих задача от руснак, макар че имах контакти с неколцина.

— Къде?

— В Сърбия, Кипър, Латвия. А също така в Париж и Цюрих.

— Кой те накара да повярваш, че изучаването на руски е добра идея?

— Стърн.

— Имала си контакти със Стърн?

Изненадата в гласа му беше изненада и за Стефани.

— Да.

— А знаеш ли кой е той?

— Естествено, че не. Нали това беше смисълът?

Стърн, информационният брокер. Човек, който съществува само във виртуалното пространство на Интернет, който разменя срещу пари както слухове, така и реални тайни. Някои твърдяха, че е швейцарец, други го мислеха за германец. За австриец, а дори и за американец. И той като Александър нямаше второ име. Което вероятно не му пречеше да има няколко други. По време на контактите си с него, Стефани например го наричаше Оскар. Предложи го той, но тя не повярва, че това е истинското му име. Някога може би е бил шпионин, но никой не знаеше за кого бе работил. Други твърдяха, че е бил журналист или наемник. Според една теория, с която беше запозната и Стефани, лицето Стърн изобщо не съществува, а под това име се крие цяла група хора. Или една жена…

— Разкажи ми за него.

— След Малта дълго време сканирах уебстраниците, търсейки някакви послания за Петра. Не очаквах да открия нещо, но той беше там и стреляше на тъмно. Отговорих му и започнахме да си кореспондираме. Отначало и двамата бяхме крайно предпазливи, после той каза, че ако се интересувам, имал задача за мен.

— Как се развиха по-нататъшните ви отношения?

— Стигнахме до споразумение. Аз се съгласих той да действа от мое име. Стана ми нещо като агент. Идеята се оказа много удачна, тъй като вече не се налагаше да се срещам с клиента очи в очи. А със Стърн никой не се беше срещал. Беше запазена анонимността на всички. Стърн се шегуваше, че нашите отношения са пример за идеалната електронна търговия. Твърдеше, че Интернет е измислен за хора като нас.

— Звучи така, сякаш вие двамата сте били създадени един за друг.

— В отношенията ни нямаше слаби страни.

— Предполагам, че си му плащала, нали?

— Вземаше петнадесет процента от всички хонорари, които ми се полагаха. Отделно му заплащах за редица допълнителни услуги.

— Например?

— Информация — обща или конкретна. Проверени хора за контакт в непознати градове. Ей такива неща…