Марк Бърнел - Инструмент за убийства

Всичко й стана ясно. Тромавите опити да се придаде някаква жизненост на подобно жилище подчертаваха още повече неговата студена стерилност. Напълно в стила на Маджента Хаус.

След застоялия горещ въздух в претъпканото метро, климатизираната подземна заседателна зала беше истинска благодат. Стените и подовата настилка бяха в същия тъмносив цвят, който имаше нейната фланелка. На стената вляво бяха закрепени шестнадесет телевизионни монитора, разделени на четири групи по четири. В средата имаше овална маса от черешово дърво, около която бяха подредени десет стола с тапицерия от черна кожа.

— Хей, Стефани!

Обърна се. На прага се беше изправила Роузи Шодхъри. Беше по-слаба, отколкото преди четири години и това я подмладяваше. Носеше тясна червена пола, която стигаше до коляното, и черна копринена блузка над нея. Лъскавата й черна коса бе прибрана на конска опашка.

— Роузи.

— Съжалявам, че те виждам отново.

— Аз също.

Размениха си приятелски усмивки.

— Да ти предложа нещо? — попита Роузи. — Чай? Кафе? Или билет, с който да изчезнеш оттук?

— Това последното ми звучи добре — разшири се усмивката на Стефани.

— Изглеждаш отлично — похвали я Роузи.

— Ти също.

Появата на Александър сложи край на този диалог. Роузи напусна залата, отнасяйки и топлината със себе си. Той се настани в единия край на масата и направи знак на Стефани да седне срещу него. Празни приказки нямаше. В ръката му се появи дистанционно управление. След натискането на съответния бутон, върху екраните на първата четворка монитори се появи един и същ кадър: черно-бяла снимка на намръщен мъж с издължено лице, рошави вежди и изтъняла коса, заметната като перчем по начина, по който го правят всички начинаещи плешивци.

— Това е Джеймс Маршал, бивш агент на Ес Ай Ес, който дойде на работа при нас, а след това излезе в преждевременна пенсия. — Александър се намести по-удобно и продължи: — За съжаление имаше проблем с чашката, който… хм… излезе извън контрол и засегна пряко надеждността му.

— Не мога да си представя, че подобно нещо може да се случи, докато е работил тук — хладно отбеляза Стефани.

— В миналото беше оперативен агент с доказани качества — отвърна Александър. — Това отчасти дава отговор на въпроса защо продължихме да го използваме от време на време — явно поради някакво фалшиво чувство за лоялност. Веднага трябва да подчертая, че сме го използвали много рядко, винаги напълно анонимно. Това беше взаимно изгодно споразумение — той получаваше нелоши добавки към мизерната си пенсия, а ние имахме човек за някои не особено приятни задачи, които задължително се изпълняват от външни хора. Това беше причината, поради която през април месец възложих една такава задача на Маршал с място на изпълнение Париж. Всичко изглеждаше наред до момента, в който той реши да ни зареже и да остане в Париж.

Физиономията на Маршал върху екраните бе заменена от няколко кадъра, направени от охранителна камера. Пуснати на бавна скорост, те ясно показваха мъж, който прекосява зала за митническа проверка, а след това е спрян от униформените служители. Лентата спря и камерата се фокусира върху мъжа: висок и строен, с пясъчнорус перчем, който почти закриваше лявото око. Последва серия от фотоси, които показваха мъжа в различни ракурси в профил и анфас.

— Ханс Клепер, холандски професионален престъпник с постоянно местопребиваване Амстердам — съобщи Александър. — Основната му дейност е свързана с трафик на хероин от Индонезия, като каналите му са защитени чрез подкупи на влиятелни личности в Джакарта. Видеоматериалът, който току-що видяхме, е заснет на 16 декември миналата година на летище „Хийтроу“ и отразява пристигането на Клепер от Баку. Митническите власти получават информация от Ес Ай Ес в Москва, но оригиналният й произход трябва да се търси в Новосибирск. Кеплер е заловен с фалшив белгийски паспорт, очакванията са в багажа му да бъде открит и хероин. Но вместо хероин там се оказва известно количество плутоний-239, по-точно седемстотин и петдесет грама с чистота 95 процента. Знаеш ли какво е многозначителното в тази информация?

Стефани поклати глава.

— Всяко количество плутоний, чиято чистота е над 93 процента, става за производство на ядрено оръжие. За бомба със средна мощност са нужни около осем килограма. Клепер пренася споменатото количество в два защитени контейнера, всеки от тях в отделен куфар. Освен това носи и известно количество литий-6 — вещество, което обогатява ядреното съдържание на бомбата, без самото то да е радиоактивно.