Марк Бърнел - Инструмент за убийства

— Защо един трафикант на хероин ще се занимава с радиоактивни материали? — попита Стефани.

— Въпросът ти е логичен.

— Какъв е отговорът на Кеплер?

— Не ни предложи такъв, защото умря.

Веждите на Стефани изненадано се повдигнаха:

— Там, на място?

— След един час.

— Как?

— Сърдечен инфаркт.

Тя стрелна с очи кадрите. Кеплер приличаше на човек към края на тридесетте и началото на четиридесетте.

— Сърдечен инфаркт?

— Предизвикан по изкуствен начин — кимна Александър. — Клепер е бил наясно, че ще загази още в мига, в който са го накарали да отвори куфара си. Знаел е, че ще го вкарат в килията за основно претърсване, където ще бъде съблечен гол. Аутопсията откри убождане с игла върху лявата китка. Основното претърсване на дрехите и личните му вещи доведе до намирането на автоматична писалка „Монблан“, пригодена да действа като спринцовка. Резервоарчето й се оказа заредено с препарата алфентанил, обработен по химичен път. Писалката действа като впръсквател на лекарство — по подобие на приспособленията, използвани от диабетиците. Но като оръжие съществено се различава от чадъра, използван срещу българския дисидент Георги Марков през септември 1978 година тук, в Лондон.

Бавното движение на кадрите се възобнови. Клепер се приближи до скарата за преглед на багажа, положи двата си куфара върху нея и подаде паспорта си. След това бръкна в джоба на сакото си и извади писалката „Монблан“. Абсолютно стандартно и следователно ненатрапващо се действие. Едната му ръка държеше писалката, другата сякаш я завърташе, за да я направи годна за употреба. През цялото време мъжът гледаше митническия служител в очите и беззвучно отговаряше на беззвучно поставените въпроси. Никой не забеляза убождането. Дискретно, но направено с твърда ръка. Лицето на трафиканта дори не потрепна.

— Сякаш няма никакви грижи, господи! — поклати глава Стефани.

— Или обратното — поправи я Александър.

— Нима е възможно да отнемеш собствения си живот с такава лекота?

— Има съмнения, че Клепер не е бил наясно какво точно си инжектира — поясни Александър. — Вероятно е бил убеден, че си вкарва в организма нещо, което ще предизвика точно определена реакция, но няма да го убие. Във всеки случай ние едва ли някога ще разберем какво точно си е мислил в този момент.

— Предполагам, че загубата не е трагична — промърмори Стефани, без да сваля очи от лицето на Клепер.

— Знаем, че той е първият от общо пет куриери, двама от които пътуват към Обединеното кралство. За другите трима не знаем абсолютно нищо. Имаме информация, че след смъртта на Клепер операцията е прекратена, но Ес Ай Ес не успя да идентифицира крайните получатели. Що се отнася до доставчиците на плутоний-239, всички са единодушни, че не бива да ги търсим другаде, освен в бившия Съветски съюз. След съответните справки се очерта едно-единствено име. Или, по-скоро псевдоним. Коба. И нещата спряха дотам. До месец март, когато с Ес Ай Ес внезапно се свърза Олег Рогачов, ръководител на престъпния синдикат „Централная“. Това е организация, която допреди години беше тясно свързана с контрабандата на радиоактивни материали.

— По какъв начин е бил осъществен този контакт?

— С посредничеството на „Алматинвест“ — казахстанска инвестиционна компания. Те държат офис тук, в Лондон, но контактът е бил осъществен през московския им офис. Служител на „Алматинвест“ е упълномощен от Олег Рогачов да влезе в контакт с британското посолство. Молбата му е за организиране на секретна лична среща с представител на Ес Ай Ес. Преценката относно валидността на тази молба е поверена на Роджър Стансфийлд, когото познавам лично. Заключението му е, че става въпрос за действителна молба. Според представителя Рогачов иска да предаде на Ес Ай Ес истинското име на Коба.

— А какво е поискал в замяна?

— Нищо. — Видял изражението на лицето й, Александър побърза да добави: — Знам какво си мислиш, но ние сме на мнение, че разкриването на Коба може би е достатъчно като награда за него.

— Или пък вижда в намесата на Ес Ай Ес удобен случай да си разчисти сметките с пряк съперник, а Коба най-вероятно изобщо не съществува — допълни с категоричен тон Стефани.

— И Стансфийлд си помисли същото. Затова не пожела да се замесва никой от Ес Ай Ес. Поне не пряко.

— И се е обърнал към теб.

— Точно така. Планът беше съвсем прост: маскиран като висш служител на Ес Ай Ес, Маршал се срещна с Рогачов в Париж. По време на тази среща Рогачов трябваше да му предаде диск с информация за терористите, крайните потребители и куриерите. Срещата се проведе в една бирария на някаква улица в предградието Сен Оноре и, доколкото ни е известно, всичко се е развило нормално. Но в момента, в който са излезли на тротоара…