Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Звучи като точно онова, което ни трябва — одобри Стоун.

— Иска петстотин за цялата нощ.

Цената беше справедлива. Стоун отброи сумата.

— Не искам да знам подробности… нито преди, още по-малко след — предупреди ги Рик.

— Ще останеш в блажено неведение — засмя се Стоун. — И преди, и най-вече след.

— Какво по-точно си намислил, Стоун? — попита Дино.

— Ти… какво, не чу ли Рик да казва, че не иска да знае?

— Да, но…

— Ще ти разкажа по-късно.

Барбара постави пред всеки чиния със спаначена салата и тримата мъже започнаха да се хранят.

— Да поговорим все пак за глобалната стратегия — обади се Рик. — Какъв е планът ти?

— След тази вечер нямам някакви особени планове — призна Стоун. — Опитвам се да ги раздрусам, да им покажа, че не държат всичко под контрол, да ги ощипя финансово. Ако успея, може би те ще започнат да правят грешки, от които ние да се възползваме.

— Дали няма да си помислят, че зад неприятностите им стои Колдър?

— Той не знае нищо, а освен това е отличен актьор, нали така? Ще ги убеди в невинността си.

— А ако решат да направят нещо на момичето?

— Не е възможно да свържат онова, което правя, с Арингтън. Ще решат, че ги преследва лош късмет и единствената им информация за размишление е онова, което Дино каза на Стърмак по телефона.

— Какво му каза, Дино?

— Казах му, че костеливата ръка на Стоун ще ги стигне от гроба — ухили се Дино.

Рик едва не се задави от смях.

— Добре, в известен смисъл ти си прав — наистина ги преследва лош късмет. Потъна им скъпа яхта, арестуваха двама от тях… какво ли следва? Не се съмнявам, че си задават този въпрос.

— Е, няма да ги държа дълго в напрежение — обеща Стоун.

Стоун и Дино пристигнаха в марината на Лонг Бийч след полунощ и без проблем намериха скутера. Беше боядисан в черно, условие, което Стоун не се бе сетил да постави на Рик, но което несъмнено беше добре. Най-важното бе, че изглеждаше много бърз. Двамата хвърлиха нещата си на борда и Стоун подаде на Дино изолационната лента.

— Покрий с това името на лодката на всички места, където го има. Скрий регистрационния номер. Нали не искаме бившият зет на Рик да има неприятности заради нас?

Дино се хвана на работа, а Стоун огледа таблото и се запозна с управлението на скутера и екипировката му. Беше доволен да види GPS устройството, модел „Гармин“, на чийто цветен дисплей се изобразяваха всички извивки на бреговата ивица, включително шамандурите в района. Това несъмнено щеше максимално да облекчи нощната навигация. Включи радиото и го настрои на канал 16 — ако Бреговата охрана патрулираше района, беше добре да ги чуе, преди да ги е видял.

Извади от някакво шкафче две спасителни жилетки и подаде едната на Дино.

— По-добре я сложи.

— Нямаш представа колко време съм прекарал на лодката на баща ми в Шийпсхед Бей — каза Дино. — Чувствам се много по-добре по вода, отколкото във въздуха.

— Дино, ще пътуваме на висока скорост през нощта. Ако, не дай си боже, се ударим в нещо и се обърнем, по-добре е да си с жилетка. Да не спорим.

Дино неохотно взе жилетката и я нагласи по тялото си.

— Сега доволен ли си?

— Не още, но съм на път да стана най-щастливият човек — отговори Стоун и за втори път прегледа всичко. После завъртя ключа на запалването и почти на празен ход излезе от марината. Няколко минути по-късно вече се носеха напред с трийсет възела. — Отваряй си очите на четири — предупреди Стоун. — По това време на нощта тук може да има траулери, които хвърлят мрежите си и ги изтеглят. Ако забележиш нещо, трябва да ги заобиколим отдалече.

— Добре — каза Дино.

Нощта беше прекрасна — с много звезди и по чудо почти без следа от смог. Поради високата скорост духаше силно и Стоун бе доволен, че са в непромокаеми костюми, предвидени точно за такива условия. Каталина изпълваше все по-голяма част от хоризонта пред тях. Намериха „Контеса“ лесно. Яхтата просто бе най-големият закотвен обект, а на всичко отгоре имаше и ясно видима кехлибареножълта сигнална лампа на котвеното въже. Носът и кърмата също бяха със сигнални светлинни. Стоун намали оборотите до минимум още от триста метра разстояние. Последва внимателно маневриране между съдове и въжета. Едва ли много хора щяха да са останали да спят на яхтите си през нощта и Стоун бе доволен, че е така. Отблизо „Контеса“ изглеждаше направо грамадна.

— Господи — прошепна Дино, — тази яхта е направо бижу. Колко ли струва?

— Не знам… осем-десет милиона, може би. Зависи кога е била построена. В наши дни цените скочиха.