Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Повече не прави това! — каза през зъби Дино.

Стоун му посочи друг малък самолет над морето и направи малка корекция в курса, за да бъде по-далеч.

— Ето, за това ставаше дума — каза той. — Следи за други.

— Добре, добре — отговори Дино.

Летяха така десетина минути, без да разговарят. Каталина се увеличаваше пред очите им. Стоун отново посочи напред и този път наклони носа на самолета.

— Виж там — каза той.

— Голямата яхта ли?

— Да я разгледаме по-отблизо. — Той се спусна на сто и петдесет метра и прелетяха успоредно на яхтата.

— Казва се „Контеса“ — обади се доброволно Дино.

— Точно нея търсим. Връща се при Каталина, след като беше в Марина Дел Рей. — Яхтата вече забавяше, понеже явно наближаваше мястото, където щеше да акостира, и Стоун направи кръг. — Виждаш ли тези малки неща на повърхността. Това са маркирани с шамандури места за хвърляне на котва. Още няма никой, но в края на уикенда тук ще е гъмжило. Значи най-добре е да го направим довечера. — Яхтата съвсем намали ход. Мъж в малка лодка се приближи до кея и хвърли въжето на брега, където го прихвана друг член на екипажа. — Двама на борда — констатира Стоун. — Вторият е на руля. — Докато наблюдаваха, мъжът с лодката обърна към пристанището и пое натам. — Капитанът ми каза, че можел да се оправи само с помощника си, когато собственикът не е на борда.

— Много красива яхта — каза Дино. — Значи можем вече да се връщаме?

— Разгледай добре мястото. Искам да имаш ясна картина къде ще дойдем довечера.

— Да, да, виждам много добре, но хайде да обръщаме, окей?

— Там отзад има спасителна жилетка. Казвам ти за в случай, че ни се наложи да кацнем на вода.

— Млъквай и просто ме върни откъдето излетяхме — каза Дино.

— Добре, и без това свършихме. Достави ли ти разходката удоволствие? — Попаднаха във въздушна яма и Дино се вкопчи в седалката.

— Не особено — каза той. — Да се махаме оттук.

Стоун обърна към Санта Моника и включи радиото на канала за метеорологичната обстановка. Когато наближиха на петнайсетина километра, той се свърза с кулата:

— 172, приближавам откъм Каталина за кацане. Имам информация „браво“.

Кулата реагира веднага:

— Захождане отляво към двайсет и първа писта; вие сте трети след 182-ра и „Сайтейшън“.

Стоун заходи в момента, когато другата чесна кацаше.

— Виждам „Сайтейшън“-а — съобщи той.

— Дръжте зад него, имате разрешение за кацане.

— Господи, погледни града — обади се Дино, който най-сетне се беше отпуснал.

— Да… там е международното летище, където си кацнал на идване, високите сгради са в центъра на града, а зад хълма виждаш петролните кладенци.

— Тук имат нефт?

— Мисля, че градът е застроен около тях и заради тях — отговори Стоун, — и никой няма да ги затвори, докато не пресъхнат. — Той зави надясно и се насочи за кацане.

Дино вече активно се интересуваше от полета.

— Как намери летището? — попита той.

— С всички тези уреди е много лесно.

— Пистата е пред нас.

— Точно където би следвало да бъде.

— Виж колите… като хамстери са.

Прелетяха над шосето в края на летището, Стоун леко отне от скоростта, кацна без раздрусване и рулира встрани. След секунди вече спираха пред хангара. Накрая изгаси двигателя.

— Хей, не беше лошо! — ентусиазира се Дино накрая. — Някой ден трябва пак да го направим.

Стоун не издържа и избухна в смях.

— Хайде да се обадим на Рик и да му кажем за скутера.

По-късно следобеда Стоун взе Дино на пазар. Отидоха в добре познатия му магазин за морски аксесоари на Марина Дел Рей и купиха оттам два тъмносини непромокаеми костюма за плуване, голяма ролка изолационна лента, две тежки фенерчета в гумен корпус и комплект глухи гаечни ключове. Стоун взе също и подробна карта на района, ламинирана в пластмаса.

— За какво ни е всичко това? — удиви се Дино.

— Ще ми бъде по-лесно да ти покажа, отколкото да ти разказвам — отговори Стоун.

Пристигнаха в дома на Рик в осем. Рик им наля питиета и ги изведе в задния двор, където Барбара Тиърни печеше пържоли.

— Тя може да готви? — изуми се Стоун.

— Не е ли удивително? — съгласи се Рик. — Откакто се нанесе при мен, започнах да дебелея.

Дино отиде при хубавото момиче и се представи. После всички седнаха на масата.

Рик подаде на Стоун комплект ключове и му съобщи кея на марината в Лонг Бийч.

— Собственост е на бившия ми зет — обясни той. — Представлява голям „Бостън Уейлър“ с два извънбордови мотора от по сто конски сили всеки и много допълнителна екипировка.