Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Сега — каза той на глас, — трябва да намеря нещо, което да ми позволи да ги разделя и толкова… — Огледа се и видя наблизо работен тезгях. Отиде при него, отвори шкафчето, вътре имаше голям набор шлосерски инструменти. Избра от комплекта малък ковашки чук с еднометрова дръжка.

Върна се при охлаждащия блок на първия двигател и нанесе няколко удара с чука. Пастата поддаде. Повтори същото и от другата страна. Хвърли чука на пода до вратата, върна се при тезгяха, намери длето и обикновен чук. Залови се да избие запечатващата плоча върху единия от разпределителите. Още след първия удар изби силна струя вода — налягането явно беше голямо. Удари още два пъти, плочата отхвръкна встрани и във въздуха излетя мощна шестинчова струя вода. Шумът от разбиването и от стоманената облицовка на отсека бе оглушителен.

Вече трябваше да бърза. Изби плочата и на втория разпределител. Сега във въздуха свистяха две дебели струи морска вода. Накрая отвори кинстъновите клапи и в отсека се заблъскаха четири струи.

Изтегли се при вратата и се загледа в резултата от усилията си. Получаваше се еквивалентът на шестнайсетинчова водна струя, нахлуваща под високо налягане от океана.

Доволен, той тръгна нагоре. И изведнъж се сети. От двете страни на машинното отделение имаше още два коридора с каюти за гости. По дяволите! Трябваше да прегледа и тях.

Слезе бързо обратно по стълбите и стъпи в половинметров слой вода. Мина през отсека, излезе от другата му страна и тръгна по коридора, отваряйки вратите наред. Последната каюта от дясно на борда беше заключена. Нямаше никакво време за губене, защото скоро стълбището в носовата част щеше да се окаже под водата и ако нямаше друго откъм кърмата, той щеше да се озове в капан. Яхтата вече осезаемо се беше наклонила напред. Готвеше се да се върне, когато чу някакъв шум сред грохота на нахлуващата вода. Някакви глухи удари… Ослуша се, отиде няколко крачки по-назад и пак се ослуша. Не се чуваше нищо. Обърна се да си върви и ударите започнаха отново. Сложи ухо на вратата на най-задната каюта — онази заключената — и любопитството му бе възнаградено със съвсем отчетлив удар. В каютата имаше човек, но къде би могъл да бъде ключът?

Удари вратата с рамо, но тя го отхвърли назад. Беше много масивна. Опря гръб на срещуположната страна, хвана се за някакъв ръб над главата и ритна вратата с всичка сила. Ритна отново… и отново… и изведнъж вратата се разтвори и през нея в каютата нахлу водата. Осветлението в коридора все още работеше и той потърси ключа в каютата. Щракна го и изумен видя на койката жена с вързани ръце и запушена с лента уста. Изплашените й очи го гледаха гневно. Беше ритала стената към коридора с краката си.

— Арингтън! — извика той.

Изтича и дръпна лентата от устата й.

Тя извика от болка.

— Стоун! Мили боже, как попадна тук?

— Остави това — каза той и дръпна лентата около китките й, — първо трябва да се махнем, защото яхтата потъва!

Най-сетне се пребори с лентата. Хвана я за ръката и я дръпна към вратата. И тогава тя изведнъж спря.

— Чакай — извика му над грохота, — глезена ми!

Стоун погледна надолу. Беше виждал подобни окови хиляди пъти, когато се бе налагало да местят затворници от един затвор в друг, но това беше нещо съвсем специално. Единият край се затваряше около десния й глезен, другият бе прикован за U-образен болт на плоча, заварена за корпуса. Спомни си, че го бе видял по време на огледа и сега вече знаеше какво е предназначението му.

— Къде е ключът? — извика той.

— В капитана!

— По дяволите — каза Стоун.

— Какво?

— Остави ме да помисля! — и той трескаво започна да мисли. Дино имаше ключ за белезници на ключодържателя си, беше сигурен, че го е видял. Беше ли?… Почти. Но в никакъв случай не разполагаше с време да изтича три палуби нагоре, да вземе ключа и да се върне. Най-долното ниво щеше да бъде потопено и Арингтън щеше да се е удавила. Не, нямаше да успее. Но разполагаше с друг шанс.

— Чакай тук! — изкрещя той. — Веднага се връщам.

— Не ме оставяй! — изпищя тя и се вкопчи в него.

Борейки се с нея, той успя да се отскубне.

— Трябва да взема нещо — каза й той и излезе. Закрачи през водата в коридора към моторния отсек. Вратата беше останала отворена. Тук нивото стигаше до кръста. Стоун се бореше със силното течение, като се хващаше за специално предвидените за лошо време дръжки по стените. Когато се озова в моторния отсек, той пое няколко пъти дълбоко въздух и се гмурна под водата.