Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Окей, сега вече ще ми кажеш ли плана си?

— Първо, искам да се освободим от екипажа.

— Колко са?

— Според мен двама.

— И какво, по дяволите, ще направим с тях?

Бяха при стълбата за качване, висяща откъм кърмата, и Стоун посочи нагоре към палубата:

— Там има надуваема лодка — видях я от въздуха. Ще ти я хвърля тук долу. Натоварваме ги на лодката и ги пускаме без гребла — като съмне, все някой ще ги види и ще ги спасят.

— Окей, щом казваш.

Изгасиха двигателите и привързаха скутера към спуснатата зад кърмата дървена платформа. Стоун напъха ролката лента и глухите ключове в големите джобове на якето си, качи се по стълбата и когато главата му се изравни с палубата, спря и се огледа. Не се виждаше никой, ала отнякъде се носеше оперна музика. Гумената лодка я нямаше. Стоун се огледа, но видя само два големи скутера, като техния, закрепени в специални люлки. Може би някой беше използвал лодката, за да слезе на брега — надяваше се да е така.

С фенерче в едната ръка и пистолет в другата той тръгна напред към командния мостик. По пътя поглеждаше във всяко място, където можеше да има човек. Не срещна часови на вахта.

Качи се по стълбичката за мостика и надникна в кабината. Беше запалена една лампа и свиреше радио, но не се виждаше никой. Много бавно той отвори вратата и стъпи вътре, протегнал напред ръката с пистолета. Не се чуваше нищо друго освен радиото.

Внимателно отвори двете врати на самия мостик: едната водеше към стълба надолу, другата — към капитанската каюта. Светеше лампа и леглото беше объркано, но не и приготвено за лягане. Надникна дори в тоалетната към каютата — и тя беше празна. Възможно ли бе екипажът да е изоставил яхтата на произвола?

Мисълта изглеждаше неправдоподобна, но от друга страна, къде бяха хората? Тръгна по стълбата надолу, като спираше на всяко стъпало и напрегнато се ослушваше.

Слезе на долната палуба, погледна в каюткомпанията, в трапезарията и накрая в камбуза. Там също бе оставена запалена лампа, а на плота стоеше отворен буркан майонеза с кухненски нож до него. Изглеждаше като че ли някой си бе направил набързо сандвич преди известно време.

Стоун се върна при стълбището между палубите и се спусна още едно ниво. Тук музиката вече не се чуваше. Цареше неземна тишина. Как беше възможно, след като генераторите със сигурност работеха. Коленичи и опря ухо на пода. Нищо. Нямаше дори вибрации. Изглежда, корабът бе оставен на акумулаторно захранване. Тръгна бавно и все така безшумно по коридора. Поглеждаше във всяка каюта, като не пропускаше да запали осветлението. Дотук нищо. Добре.

След като се увери, че и на тази палуба е пусто, слезе на по-долната. Тук имаше две врати. На дясната врата пишеше „Екипаж“. На лявата: „Гости“. Нищо чудно екипажът да спи, вместо да дежури на вахта, помисли си той.

Сложи фенерчето в джоба си, пусна чантата, която носеше, извади ролката изолационна лента и отвори вратата, водеща към каютите на екипажа. Вслуша се. Тишина. Остави чантата в коридора и провери всички каюти една по една. Нямаше никой. Лош екипаж, реши той, запилели са се да пият на брега, когато на борда на поверената им яхта има натрапник. Излезе през вратата в другия край на коридора и се залови да провери каютите за гости. И те бяха празни, от първата до последната.

Накрая се спусна на най-долното ниво и влезе в машинния отсек. Запали всички лампи. Тук нямаше илюминатори, така че бе невъзможно да се види светлината от брега.

Сега вече му предстоеше истинската работа. Пусна чантата, извади от нея комплекта глухи ключове и се залови с близката кингстънова клапа. Тя беше свързана за охлаждащата тръба с два фланеца — единият към клапата, другият — към тръбата. Затвори клапата, избра подходящия ключ и започна да разхлабва шестте винта, пристягащи фланците един към друг. Когато свърши, фланците останаха съединени, може би благодарение на някаква херметизираща паста, така че не можа да ги раздели. Остави това за по-нататък.

Отиде при клапата откъм другия борд и повтори операцията. После насочи вниманието си към разпределителите. Двете шестинчови тръби стърчаха вертикално от покрития със заварена ламарина под и всяка завършваше със стоманена плоча, запечатваща горния край. От дебелата тръба излизаха по-малки, всяка снабдена с отделна клапа. Той затвори всички клапи, избра ключ и разви осемте винта, държащи стоманената плоча за горния край на дебелата тръба. Започна да се просмуква вода, но плочата остана на място. Остави я така, докато не направи същото и с другия разпределител.