Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Е, добре, толкова ми стига.

— Нека ви изведа.

Стоун продължи да изпомпва информация от него, докато се качваха към горните нива.

— Колко често я използва собственикът?

— Практически всеки уикенд, а понякога прекарва на борда и по една нощ през седмицата.

Стоун продължи да си взема бележки.

— По колко гости кани наведнъж?

— Имаме дузина луксозни каюти, където могат да спят двайсет и четирима, плюс тази на собственика.

— Колко души е екипажът?

— А, с екипажа не се престараваме: кук, стюард, две камериерки, помощник и моя милост. Когато дава парти, обслужването се осъществява от наемана за случая компания.

— Значи на борда винаги живеят шестима?

— През уикендите да, както и винаги, щом собственикът е на борда. През седмицата обикновено имаме много свободни дни. Мога спокойно да се оправя сам с помощта на един член на екипажа оттук до Каталина, а като закотвим там, често на борда остава само един.

— Някакви проблеми с охраната?

— Не-е. Някои яхти наемат въоръжена охрана, но нашият собственик не вярва в натрапчивите мерки за сигурност. Според него, това карало гостите му да се питат какво толкова крие тук от тях. Нашето кредо е, че анонимността е най-добрата защита.

— Има логика — одобри Стоун. Вече се бяха изкачили на главната палуба. — Е, благодаря за огледа. Сега разполагам с цялата информация, която ми е нужна, за да направя добър отчет.

— Значи сменяме застрахователя, така ли излиза?

— В никакъв случай не е сигурно. Ще ви направим оферта и ще видим дали ще се договорим.

— С кой ще се договаряте от наша страна?

— Не със собственика, предполагам, с определен от него човек. Не знам, не поддържам контакти с клиентите — аз съм само техническото лице. — Той стисна ръката на мъжа и слезе на брега. Едно знаеше със сигурност: беше огледал цялата яхта и Арингтън не беше на борда на „Контеса“.

Замисли се дали да не се върне при „Мария“ и да я потопи отново. В марината беше спокойно и сигурно щеше да се измъкне. А можеше да се справи и с „Палома“. Какво удоволствие би било да вбеси Иполито до посиняване.

Накрая се отказа. Полицейското разследване щеше да установи, че някой от застрахователна компания е посетил яхтите, след което възможно най-простата проверка щеше да разкрие, че е бил измамник. После полицията щеше да му изработи портрет по описание.

Накрая капитанът на „Контеса“ щеше спомене, че някакъв застрахователен агент се е качвал на борда и щеше да потвърди портрета, направен с фоторобот. Не че това толкова безпокоеше Стоун, защото самият Иполито едва ли щеше да се намеси под каквато и да е било форма, а той единствен можеше да го разпознае и да го назове по име.

Върна се при колата си и се обади на Бети Саутард по телефона.

— Здрасти, Стоун е, можеш ли да говориш?

— Казвай.

— Искам да проуча Дейвид Стърмак по-подробно. Какво можеш да ми кажеш за него?

— Какво искаш да знаеш?

— Да започнем с адреса му и телефонните номера, които са ти известни. — Тя му продиктува информацията. — Има ли втора къща? — Тя му даде адрес в Малибу, който му прозвуча като съседен на леко обгорялата къща на Иполито. — Що за човек е?

— Винаги се е държал с мен много сърдечно. Той е един от хората, които, докато разговаряш с тях, могат да те накарат да си мислиш, че си единственият в стаята. Обича красивите жени и по някои подмятания на Ванс допускам, че си има нещо тайно. Жена му живее в страх от него, така че едва ли би възразила, дори да знаеше със сигурност.

— Някакви имена?

— Имаше в последния филм на Ванс една актриса, Вероника Харт, която силно го бе заинтригувала. Искаш ли и нейния адрес?

— Давай. — Той си го записа, заедно с телефонния й номер. — Известна ли е?

— Боричка се, но доста успешно. Виждам в нея себе си отпреди няколко години.

— Някаква идея къде прекарва времето си Стърмак, когато не съзаклятничи с Иполито или когато не чука?

Тя се засмя.

— Двамата с Ванс понякога играят голф в кънтри клуба на Бел Еър. Известно ми е, че често обядва там.

— Някакви частни номера на Иполито?

— Я да видим… — чу се разлистване и след малко тя му даде домашния, служебния, този в колата и дори телефона в „Контеса“.

— Това засега ми стига — въздъхна той. — Благодаря.

— Вечеря довечера?

— Имаш ли нещо против да е в апартамента ми в „Бел Еър“?

— Нямам против да правя каквото и да е било в твоя апартамент.

— Седем?

— Нека е осем.

— Става. — Той затвори и тръгна към адреса на Стърмак. Не беше му отделил достатъчно време досега, но беше дошъл моментът да поправи този пропуск.