Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Капитанът слезе по трапа. Облечен беше в бяло със златни пагони на раменете и носеше шапка с козирка.

— Здрасти — каза той и погледна подадената му от Стоун картичка. — От „Чъб“ ли сте? Нашият застраховател е „Марин Асошиейтс“ и ние имаме само отговорност, без застраховка на корпуса.

— Знам — излъга Стоун, — но след потъването на „Мария“ там се поизнервиха. Така че като разбраха, че ще идвам, ме помолиха да хвърля око на яхтата и да споделя с тях мнението си за състоянието й.

— Окей — каза капитанът, — качете се на борда.

Стоун се усмихна в себе си. Все едно че имаше пропуск да огледа яхтата от носа до кърмата.

Стоун последва капитана до командния мостик на яхтата, където техник изваждаше някакви електронни платки, за да работи по тях.

— Имам всичко — каза той, махвайки с ръка. — Последният модел цветен GPS дисплей с наложена карта, сателитен телефон, абе всичко. Точно затова сме в Марина Дел Рей вместо край Каталина, където собственикът предпочита да държи яхтата. Дойдохме за някои настройки на оборудването.

— Имате ли много проблеми с електрониката?

— Не бих казал. Това е нова техника и на практика ние откриваме пропуските.

Стоун извади тънка папчица с няколко бели листа в нея и започна да се преструва, че си води бележки. Вграден в пулта за управление клетъчен телефон издаде сигнал и капитанът го взе от специалното гнездо.

— Ало? — измърка той в слушалката.

Жена, досети се Стоун. Махна на капитана, който покри микрофона с ръка.

— Виж, нямам нужда от екскурзовод, мога и сам да се оправя, ако се разрешава.

— Разбира се, действай — каза капитанът.

Стоун благодари на началника на марината за съдействието и слезе долу. Защо настина не я обходя от носа до кърмата, помисли си той. Бързо разгледа каюткомпанията, трапезарията, камбуза 9 9 Камбуз — кухня на кораб. — Б.ред. и после се отправи в посоката, където очакваше да се намират каютите за екипажа — напред и нагоре. Видя половин дузина малки каюти и една по-голяма — явно за капитана — и продължи нататък.

С приближаване към кърмата размерът на каютите започваше да се увеличава. Всяка от тях беше индивидуално украсена, ламперията — от скъпо дърво, тапицерията от красива дамаска. Каютата на собственика беше направо огромна и успешно съперничеше на хотелския апартамент на Стоун по стил и комфорт.

Слезе на долната палуба и надникна във всички каюти от двете страни на коридора. Бяха подобни на тези горе и все така луксозно обзаведени. В най-задната нещо привлече погледа му: монтиран върху плоча под илюминатора U-образен болт, заварен за корпуса. Изглеждаше странно и не на място, но него го чакаше цяла яхта и той продължи нататък. Провери всяка врата и люк, независимо колко малки бяха.

Накрая стигна до машинното отделение — три палуби под мостика — и то беше впечатляващо. Два огромни дизелови двигателя изпълваха половината пространство, а до тях бяха занитени за пода големи генератори. Стоун започна да търси клапите за морската вода.

— Как е? — попита го глас.

Стоун подскочи и се извърна, за да види капитана, застанал на прага.

— Уф, изненадахте ме — чистосърдечно си призна той. — Добре де, приключвам. Стана ми интересно. Кажете ми, как се охлаждат двигателите?

— Към всеки двигател е монтиран топлообменник — отговори капитанът и посочи блока, — в който тече смес от прясна вода и охладител. Тази смес охлажда горната част на двигателите. Долната част се охлажда с морска вода.

— И откъде се взема тя? — поинтересува се Стоун. Беше дошъл да разбере точно това.

— О, има кингстънова клапа от двете страни на отсека — и капитанът отново показа голямата клапа, задействана с колело.

Стоун бе търсил с поглед някакъв лостов механизъм, какъвто се използваше на по-малките морски съдове, и беше доволен да види голямата клапа. Тук нямаше гумен маркуч, а стоманена тръба, стигаща до двигателя.

— Аха, схващам — каза Стоун. После видя нещо друго, което не схващаше. — А това какво е? — посочи той шестинчовата тръба, която се издигаше от трюма на две стъпки над металния под. Към нея бяха закрепени половин дузина по-тесни тръби, всяка от които със собствена клапа. Имаше две такива — на около метър една от друга — и той никога не бе виждал подобно нещо.

— А, това са разпределителите — поясни капитанът. — Оттук се подава необходимата морска вода: за климатиците, тоалетните… навсякъде.

Стоун кимна.