Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Каква част от касетата заеха акциите?

— Много малка и това ме изненада много.

— Даде ли след това ключа на Ванс?

— Не, той още е в мен. Пазя го в моята депозитна касета в „Сейф Харбър“.

— Карал ли те е да слагаш още нещо в касетата след това?

— Не, но имах чувството, че ще ме накара. Защо иначе ми поръчва да наема голяма касета?

— И какво друго се случи?

— Нищо повече същия ден. О, каза ми да направя на Арингтън резервация за Вирджиния — искам да кажа във „Вашингтон Нешънъл“ — и да поискам да им занесат билета у тях вечерта. Което направих… На следващата сутрин Били О’Хара дойде в кабинета на Ванс, остана при него поне час, после към тях се присъедини Лу Регенстайн и тримата прекараха заедно останалата част от сутринта. Били е шеф на охраната към студиото.

— Необичайно ли беше Ванс да се види с О’Хара?

— Крайно! Единственият друг път, когато съм го виждала да идва, беше при постъпването му на работа. Доведе го Лу, представи ни го и го разведе навсякъде.

— Какви са задачите на охраната на студиото?

— Ами, обичайните: охрана на местата за влизане, издаване на пропуски, патрулиране на периметъра… ей такива неща. Някога — само че това вече не е валидно в същата степен — хората на охраната се грижеха за личната безопасност на звездите и другите наети актьори, както и предпазването им от забъркване в неприятности от рода на каране в пияно състояние, изнасилвания, биене на съпругата… нали се сещаш? В наши дни звездите вече са независими и това не се практикува.

— Остана ли в теб впечатлението, че О’Хара е дошъл, за да спаси Ванс от някакви неприятности?

— Това беше първото, за което си помислих. Ванс очевидно имаше проблем.

— Той доверява ли ти такива неща?

— По малко. Каза ми например, че иска да те отдалечи от града и че аз трябвало да се погрижа за това. — Тя се усмихна. — Разбира се, аз не исках да си ходиш, но Ванс държеше.

— Какво друго ти каза?

— Сподели с мен, че има проблем с Иполито и Стърмак и че е желателно да се държа с тях изключително внимателно по телефона или ако дойдат в студиото. Безпокоеше се да не останат с впечатлението, че е груб към тях.

— Друго?

— Каза ми, че Арингтън нямало да се върне известно време, но на всички интересуващи се трябвало да казвам, че е при родителите си във Вирджиния. Информира ме, че иска да стане малко по-леснодостъпен за пресата, което беше крайно необичайно. Обикновено той не говори с никакви журналисти или репортери. Не дава интервюта, не участва в „Тазвечерното шоу“, дори не е бил гост на Барбара Уолтърс. Част от магията, наречена Колдър, е именно в това, хората да знаят по-малко за личния му живот. Мисля, че решението леко да промени тази политика, се дължеше на желанието му да не го заподозрат, че нещо прикрива. Точно затова и покани онази жена на партито в тях.

— Значи Ванс урежда нещата така, че да е защитен.

— Той и Арингтън. Много се безпокоеше да не попадне нещо в пресата, което би могло да застраши живота й.

— Ти кога научи, че Арингтън не е във Вирджиния?

— Точно преди да пристигнеш ти. Ванс ми каза, че тя изобщо не си е ходила у дома, че са имали някакъв спор и че тя просто е избягала някъде. Това правеше отношението му към пресата по-обяснимо. Ако се появеше някакъв репортер да пита дали са се разделили, той можеше направо да го отрече, вместо да забулва нещата в недомлъвки и загадъчност и така да разпалва интереса към частния си живот.

— Изглежда логично. А кога разбра, че Арингтън е отвлечена?

— Мисля, че научих това от теб.

— Но аз не знаех със сигурност.

— Но ти беше надушил, че нещо не е наред, а аз в началото нищо не подозирах. Започнах да се съмнявам едва когато пристигна ти. Някак не ми се вярваше, че Ванс ще те повика чак от Ню Йорк само за да ги помиряваш.

— Правилно предположение.

— Така че накрая отидох при Ванс и му заявих, че според мен нещо не е наред и че искам да помогна. Той се пречупи… разплака се… Не бях допускала, че е възможно да стигне дотам. Каза ми, че Арингтън е в опасност и че трябва да бъда много внимателна, да не казвам и да не правя нищо, което може да влоши нещата. Заяви, че той щял да се справи с проблема. Всъщност използва думата „преговаря“ и остави в мен впечатлението, че е отвлечена заради откуп. Хрумна ми, че цената на освобождаването й може да е определена в акции на „Центурион“, но нещо не ми се видя правдоподобно.

— Точно така, при отвличане не се постъпва така. Ако Иполито и Стърмак държат в ръцете си Арингтън, те явно искат много от Ванс, може би много повече от акциите му.