Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Дейвид Стърмак живееше в просторна къща, джорджиански стил, на пет минути път от къщата на Ванс в Бел Еър. Имението, изглежда, имаше поне четиридесет декара площ и Стоун нямаше никакво съмнение, че цената му е безумна. До момента му бе направило впечатление на колко малко земя са построени дори най-богатите къщи в Ел Ей, по-специално в Бевърли Хилс и най-вече в съвсем шикозния Бел Еър. Рота мъже работеха на предната морава, въоръжени със самоходни косачки, ножици за подкастряне, гребла и мотики. Един от тях използваше нещо подобно на мутирала прахосмукачка. Боже опази, някое непокорно стръкче трева да помрачеше картината на перфектно окосената зеленина!

Ролсът беше паркиран пред парадния вход и точно когато Стоун минаваше покрай къщата, Стърмак излезе, качи се в колата и пое по алеята към портала. Стоун направи обратен завой и го последва от близка дистанция, чудейки се как най-добре да раздруса идиличния живот на Стърмак. Вече беше опънал нервите на Иполито и му се струваше несправедливо Стърмак да си стои спокойно настрана. Сети се нещо. Извади телефона и набра номер в Ню Йорк.

— Лейтенант Бакети.

— Дино, Стоун е.

— Как си, Стоун? Започнах да се чудя дали не си се изгубил.

— Не още, но някои хора работят по този въпрос. Ще ми направиш ли услуга?

— Разбира се.

Стоун даде на Дино номера на телефона в колата На Стърмак.

— Обади се на този номер. Ще вдигне мъж. Кажи му: „Стоун Барингтън има послание за теб от другия свят. Поръча да предам, че още не е свършил с теб и Иполито!“.

— Записах номера — каза Дино, — сега кажи ми какво, по дяволите, би следвало да означава всичко това!

— Просто го направи, Дино, важно е.

— Искаш ли да му кажа и кой съм?

— За бога, Дино, не! Произнеси само думите, прекъсни и ми се обади на клетъчния.

— Хубаво — късо каза Дино и затвори.

Стърмак зави наляво към Сънсет и Стоун продължи да го следва. Може би минута по-късно Стоун го видя да вдига слушалката на вградения телефон. Изведнъж стоповете на ролса светнаха и Стърмак отби. Когато мина покрай него, Стоун видя, че Стърмак крещи нещо в телефона. Той зави надясно, направи обратен завой, изчака ролсът да излезе на Сънсет и отново се залепи на стотина метра зад него. Клетъчният му телефон звънна.

— Да?

— Дино е. Направих го.

— И какво ти каза той?

— Първо смаяно замълча, после започна да ме обижда и ме заплаши, че щял да ме кастрира. Не знам защо, аз даже не го познавам. Кой е той?

— Един приятел с инициали Д. С. Говорихме за него преди.

— Помня. За какво става дума?

— Ами… друсам клетката. Той и един негов приятел се опитаха да ме пратят на онзи свят преди няколко дни.

— Е, доколкото мога да преценя, твоето послание го нервира.

— О, аз едва сега започвам.

— А… впрочем, помниш ли другото име, което ми спомена? За семейната връзка?

— Да.

— Казах ти, че старият мафиот не е имал синове, но се установи, че е имал брат, който бил почтен човек — в известна степен, защото всичко е относително — и който работел в текстилната промишленост. Та този негов брат имал син. Не казват ли французите в такива случаи voilà?!

— Я виж! В момента тази информация не ми е много полезна, но е добре да се знае.

— Стоун, да не би да се мъчиш там да те убият?

— Надявам се, че съм далеч от това — отговори Стоун. Дино му липсваше и това го наведе на една мисъл: — Но няма да ми навреди, ако някой ми пази гърба. Ти имаш ли там много работа в момента?

— Искаш да дойда там?

— Ще ти купя билет първа класа и ще ти резервирам стая в „Бел Еър Хотел“.

— Много изкушаващо предложение — замисли се Дино. — Окей, но ако някога се изпуснеш пред Мари Ан, че не е било по служба, лично ще те пречукам!

— Гроб съм, знаеш. Вземай следващия самолет, наеми кола на летището и просто им кажи да те докарат в „Бел Еър“. Стаята ще те чака и ще започнем деня със закуска.

— Искаш ли да дойда… подготвен?

— Няма да е лошо. Рик вече ми помогна в това отношение.

— Питам се дали съм с всичкия си…

— Тук ще ти хареса, обещавам.

— Ще уредиш ли нещо по тънката част?

— Няма да ти преча — засмя се Стоун.

— Чао — и Дино затвори без повече приказки.

Стърмак вече минаваше покрай „Бевърли Хилс Хотел“, все така в посока към Сънсет. Когато излезе на Сънсет Стрип, Стърмак паркира ролса и влезе в един магазин.

Стоун се изненада. Обади се веднага на Рик Грант.

— Лейтенант Грант.

— Стоун е.

— Здрасти.

— Ти знаеш ли, че деликатесният на Вини отново работи?