Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Съжалявам, че ви развалих купона, господин Сюъл.

— Моля.

— Няма да се повтори.

Свих рамене.

— Винаги сте добре дошла.

Тя присви очи и ме погледна изпитателно.

— Идването ми тук беше импулсивно. Отбих се да уредя… едно погребение.

— Така ли? Тогава защо е цялото това суетене? Кабинетът ми е ей там. Защо не отидем…

— Промених решението си. А сега може ли да си вървя?

— Надявам се, че не сте променили решението си заради онези глупости за котката. Леля ми ще се погрижи за погребението, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.

— Няма да има погребение. — Очите й блеснаха и Каролин вдигна предизвикателно рамене. — Ясно ли е?

— Да, госпожице — отговорих аз и отворих вратата. — А мога ли да попитам кого смятахте да погребете?

Тя въздъхна.

— Да. Себе си.

Родителите ми бяха местни телевизионни звезди. Баща ми работеше в студиите на Дабъл Ю Би Ей Ел, които се извисяваха над сивата скалиста долина на Хамптън, старият индустриален град, разположен на бреговете на река Джоунс Фолс. Татко беше нещо като момче за всичко — четеше новините, правеше реклами за търговците в Балтимор и представяше късните филми в петък и детските анимационни филмчета в събота сутринта. Лицето му беше дружелюбно и безлично.

Майка ми, от друга страна, беше екзотична красавица от Ню Йорк, второстепенна актриса, която бе дошла в Балтимор да изпълни ролята на Мери Пикърсгил в петнайсетминутен филм, съпътстващ изложбата на оригиналното национално знаме, развявало се над Форт Макхенри по време на почти забравената война срещу Британия през 1812 година. Не искам да бъда груб и да обвинявам скъпата ми майка, че е направила компромис с добродетелността си, за да получи ролята. Но една американка от италиански произход с лъскави черни коси, смугла кожа, лек акцент и пищни бедра не е най-логичният избор за пресъздаването на образа на старата мома и отявлена представителка на висшата класа на белите англосаксонски протестанти госпожица Пикърсгил, ушила американското национално знаме. Както и да е, тя получила ролята и дошла с влак за снимките. Татко щял да играе ролята на Франсис Скот Кий 2 2 Франсис Скот Кий написва текста на американския национален химн по време на бомбардировката на Форт Макхенри, Балтимор, на 13–14 септември, 1814 г. Знамето, което той вижда по време на бомбардировката, е с петнайсет червени и бели ивици и петнайсет звезди и е ушито от Мери Пикърсгил. Къщата със знамето е домът й, превърнат сега в музей. — Б.пр. , местен младеж, автор на текста на националния химн. Не мисля, че истинските Пикърсгил и Кий са се срещали. Но майка ми и баща ми се запознали и тайно се любили на втория етаж на Къщата със знамето, след като членовете на снимачния екип си тръгнали. Срещу пет долара вход човек още може да разгледа къщата, където е било ушито националното знаме, и да види стаята, където родителите ми са се забавлявали, кикотели и заченали скъпата си рожба. Когато бях ученик, задължително посещавах Къщата със знамето, щом започнех да ухажвам ново гадже. Никога не съм предполагал, че ще ми провърви и ще участвам във възстановката на позорната любовна среща на родителите ми… но това ми даваше възможност да вмъкна в разговора въпроса за секса. Няма лошо.

Родителите ми се влюбили мигновено и затова откритието, че майка ми е бременна с мен явно не ги хвърлило в паника. Конкуренцията в Ню Йорк била голяма и майка ми лесно била убедена да се премести в Балтимор и да упражнява там професията си. Те се оженили и няколко месеца след раждането ми майка ми получила малки роли в телевизията. В петък вечерта станцията започнала да излъчва шоуто „Боулинг за долари“ и възложила на баща ми задачата да го води. Той ги убедил да му позволят да включи майка ми, за да му помага, докато бъбри със състезателите. Двамата били толкова очарователни и простодушни, че скоро разговорите заели толкова време, колкото вълнуващия боулинг. Всъщност и аз съм направил телевизионния си дебют в онова шоу. Бил съм на около годинка, когато съм предизвикал лек скандал в предаването, като съм разкопчал горните три копчета на блузата й, докато мама и татко бъбрели с някакъв хлапак, дошъл да спечели малко пари, събаряйки кеглите.

Шоуто постепенно се изтъркало и било спряно, а родителите ми започнали ново предаване — интервюта със затворници и майки, които спят с приятелите на дъщерите си. В онези дни не се говореше много за тези неща. Родителите ми представяли местни спортни звезди, обикновени хора, които правят интересни неща, престъпници, треньори и какви ли не още. Нямало значение с кого и за какво говорят. Достатъчно било, че бъбрят приятелски. И аз съм се появявал в онова шоу. Веднъж седях, издокаран със сламена шапка и велурен костюм, докато родителите ми бъбреха със самия Бинг Кросби, който не откъсваше очи от майка ми. Всички холивудски величия са вечно надървени и непрекъснато си го търсят. Бинг беше отпратен колкото е възможно по-бързо и баща ми се извини, че ме е накарал да облека онзи костюм.