Дан Симънс - Куфарът

Свали предпазителя на револвера, затъкна го здраво в колана си, прехвърли се през парапета на пътеката, хвана кабела, усети как сърцето му се качва в гърлото и започна да се спуска с цялата бързина, на която беше способен — люлееше се, използваше обувките и ръцете си като спирачки и местеше ръце една след друга, за да спре бързото плъзгане. Контролната зала беше на десет метра под и на десет метра вдясно от него. Под краката му нямаше нищо освен студен въздух и каменен под на двайсет метра отдолу.

Стигна до по-долното ниво пътеки, залюля се, не успя от първия път, след което се залюля още веднъж. Скочи върху по-широката. Тя също се залюля, но не чак толкова като по-горната.

Без да си даде и миг почивка, Курц се затича към пресечната точка на трите пътеки, скочи върху стълбата и без да обръща внимание на стъпалата, се спусна по перилата като истински кадър от американския флот.

Скочи тежко на най-долната пътека и попадна в светлината на мръсните прозорци на контролната кула, която вече беше само на пет метра от него. Претърколи се, клекна и се забърза „патешката“ към стената на контролната зала.

Стигна до залата, изрита незаключената врата и все така клекнал влезе в помещението.

„Док ще си умре от смях“ — беше последната му мисъл преди да нахлуе.

На Док изобщо не му беше до смях. Възрастният мъж лежеше пред заключения оръжеен шкаф. На пръв поглед се виждаха четири входни рани от големокалибрено оръжие: три в гърдите и една в гърлото. Кръвта му беше изтекла и беше образувала локва, която заемаше поне една трета от пода на помещението. Курц се огледа с револвера в ръка, но освен него и трупа на Док в контролната зала нямаше никого.

Пропълзя до тялото на Док, без да обръща внимание на кръвта по обувките и коленете си, като гледаше да държи главата си под нивото на прозорците. Шкафът с оръжията беше заключен.

Без да изпуска вратата от прицел, той опипа джобовете и на коженото яке на Док, и на окървавените му панталони.

Ключовете ги нямаше. Док ги държеше на един голям ключодържател заедно с ключовете от стоманолеярната. Цялата връзка липсваше.

Курц пропълзя до бюрото и погледна във всички чекмеджета, но ключовете ги нямаше и там.

Зачуди се дали да не простреля ключалката, но докато размишляваше над плюсовете и минусите на идеята, чу стъпки. Някой тичаше на долния етаж. Един човек.

Мамка му! Курц се пресегна към лампата на бюрото и я изгаси. Правоъгълниците на вратите и прозорците му се сториха ярки. Не се чуваха никакви звуци.

Курц сграбчи Док за яката и го повлече по мръсния под. Старият му приятел беше много, много лек и на Курц му мина глупавата мисъл дали не е от това, че кръвта му е изтекла.

„Извинявай, Док“ — каза наум и изправи тялото му в рамката на вратата, като го придържаше с лявата си ръка — самият той остана встрани от вратата и надникна иззад касата.

Първият куршум попадна отново в гърдите на Док. Вторият пръсна главата му.

Курц пусна тялото на земята, вдигна револвера и стреля три пъти в посока на група машини на двайсет метра от кулата, където беше видял искрите от дулото на нападателя. Куршумите рикошираха в стоманата. Курц залегна тъкмо навреме, за да избегне новите четири изстрела, които долетяха пред прозореца вдясно и се забиха в отворената врата вляво.

„Един пистолет — помисли си Курц. — Май 9-милиметров полуавтоматичен.“

Това не означаваше, че нападателят е само един. Едва ли щеше да има такъв късмет.

Още три изстрела, много бързо един след друг. Един попадна в отворената врата, рикошира в стоманения покрив и изкара искри от пода и две от стените преди да се забие в бюрото.

В следващите няколко секунди настъпи тишина. Стрелецът очевидно слагаше нов пълнител. Курц използва паузата, за да зареди трите патрона, които беше изстрелял. Гилзите се търкулнаха в локвата кръв и останаха там.

Още пет бързи и гръмки 9-милиметрови изстрела отдолу. Четири рикошираха много близо до Курц. Един рикошира и се заби в лицето на Док със звук на чук, удрящ пъпеш. Друг прониза подплънката на палтото на Курц.

„Това място не е добро“ — помисли си той. Изстрелите продължаваха да долитат откъм купчината греди и машинарии вдясно от контролната кула. Беше напълно възможно — и дори много вероятно — вторият и третият стрелец да го причакват някъде отляво като ловци на гюме. Но Курц не разполагаше почти с никакъв избор.

Хвърли се към вратата и изстреля всичките си пет куршума към мрака отдясно. Стрелецът му отвърна с още четири изстрела, последните два от които пронизаха въздуха там, откъдето се беше махнал само преди секунда.