Дан Симънс - Куфарът

В този миг камарото на Дураг избухна в пламъци.

— Какво става бе, мамка му?! — изпищя Дураг с неподозиран фалцет.

Кътър бавно се приближи до прозореца.

Камарото на Дураг гореше като факла. Пламъците изригваха от покрива, от предния капак и от резервоара. Резервоарът очевидно се беше подпалил, но вместо да избухне зрелищно като на филм, просто си гореше.

— Това е мойта кола бе! Какво става бе, да му еба майката? — изкрещя Дураг, заподскача из стаята, изтича до канапето и взе пистолета, въпреки че на паркинга и на алеята към него нямаше жив човек. — Какво става бе?

— Млъкни — каза Малкълм и продължи да рови в устата си с една сребърна клечка за зъби. Погледна своя мерцедес, но колата беше на другия край на паркинга, далеч от горящото камаро — почти до задната врата — и наоколо нямаше никого.

Кътър издаде някакъв среден звук между сумтене и ръмжене, след което посочи горящата кола и отново издаде същия звук.

Малкълм помисли около минута и поклати глава.

— Не-е. Още няма да се обаждаме на полицията. Дай да видим какво ще стане.

Мерцедесът му експлодира като огнено кълбо. Този път експлозията беше като на филм и прозорците на втория етаж се раздрънчаха мощно.

— Какво става бе, да му еба майката? — изкрещя Малкълм Кибунте. — Кое копеле се ебава с моята кола?

Няколко от Кървавите на първия етаж вече бяха отзад и размахваха автоматите си, но не можеха да се приближат до горящите автомобили.

Малкълм се обърна към Кътър.

— Обади се на полицията. Да пратят шибаните пожарни. — После извади магнума си и хукна надолу по стълбите.

Две пожарни и една кола с шефа на пожарникарите пристигнаха след по-малко от две минути, заеха алеята, извадиха маркучите и започнаха да гасят. Пространството пред клуб „Сенека“ се превърна в хаос от пожарни коли, хора и маркучи. Пожарникарите викаха. Кървавите също крещяха и размахваха оръжия. Пожарникарите отстъпиха пред негрите. Пламъците бушуваха.

Малкълм събра Кътър и неколцина от хората си при задната врата. Ниският набит шеф на пожарникарите, на чиято табелка пишеше ХАЙДЖИК, се приближи, изгледа навъсено Малкълм и попита заплашително:

— Ти ли си тъпият шеф тук?

Малкълм също го изгледа навъсено и не отговори.

— Вече извикахме ченгетата, но ако не си разкараш пистолетите, смятам да те пратя в затвора и да оставя всичко тук да изгори. А огънят всеки момент ще се прехвърли и върху другите коли.

— Аз съм Малкълм Кибун… — започна Малкълм.

— Дреме ми на оная работа кой си. За мен си гангстер и боклук. И тия пистолети ги приберете веднага! — Хайджик се беше навел толкова близко към Малкълм, че върхът на пожарникарския му шлем докосваше брадичката на високия мъж.

Малкълм се обърна и махна на хората си да се приберат в сградата. На алеята паркираха три полицейски коли с пуснати лампи и заедно с пламъците и пожарните коли довършиха цветовото оформление на квартала.

— Чакайте — изкрещя Малкълм след четиримата пожарникари, които тръгнаха след Кървавите през задната врата. — Не може да влизате там!

Хайджик му посочи покрива на клуба и викна:

— Гориш бе, тъпак!

Малкълм разблъска пожарникарите и се опита да стигне до задното стълбище. Беше заключено отвътре. Той се втурна към първия етаж на клуба. Кътър и Дураг го последваха, разблъсквайки безогледно пожарникари и Кървави.

— Не влизайте вътре! — изкрещя Хайджик.

— Трябва да си прибера документацията! — Малкълм се хвърли към стълбите. Холът на втория етаж вече беше задимен. Пожарникарите се бяха качили на масите със зелени филцови покривки и се опитваха да изкъртят тавана с брадвите си. На Малкълм му призля от гледката. Някой беше счупил стъклото на кабинета му, но помещението още не беше задимено. Малкълм махна на Дураг да затвори вратата и да я заключи, след което започна да изважда от бюрото документи, оръжия и наркотици и да ги пъха в един голям черен сак. За късмет хероинът, крекът, ябата, допа и другите наркотици бяха в оръжейния склад до университета. Малкълм никога не рискуваше да държи най-инкриминиращите неща при себе си. Но трябваше да спаси документите и архивите си.

Един пожарникар излезе от мрака на задното стълбище. В дясната му ръка имаше брадва, лявата беше в джоба на шинела му, а на лицето му имаше газова маска и противодимни очила.

— Излезте навън. По-безопасно е — каза пожарникарят с маската.

— Я си еби майката — отвърна Дураг.

Пожарникарят сви рамене, пристъпи към Малкълм и го удари по главата с тъпото на брадвата. Огромният мъж се свлече тежко на пода. Нещо изпука тихо два пъти и Дураг отхвръкна към заключената врата на кабинета и се строполи пред нея. По вратата останаха кървави следи.