Дан Симънс - Куфарът

— Извинявай, но в бензиностанцията на „Тексако“ имаше само от евтиното въже — извика Курц. — Не знам колко ще издържи. Няма да е зле да говорим по-бързо.

— Курц, мамка му! Ще ти дам пари. Имам няколко милиона. Пари, Курц!

Курц поклати глава.

— В момента ми трябва друго, Кибунте. Много ми е любопитно кой те е наел.

— Адвокатът педал. Майлс! Майлс ме нае!

Курц кимна.

— А кой стои зад Майлс? Кой оторизира сделката?

Малкълм заклати трескаво глава.

— Не знам, Курц. Кълна се в Бога, не знам. Господи, замръзвам! Извади ме! Пари! В брой. Ще те заведа при парите, Курц!

— Колко ти платиха, за да ме очистиш?

— Четирийсет бона! — изкрещя Малкълм. — Мамка му, замръзвам! Издърпай ме, Курц! Кълна се в Бога… парите са твои. Всичките.

Курц премести тежестта си назад, удържайки с усилие тежестта на едрия мъж в бурната вода. Въжето пращеше и скърцаше. Малкълм отново хвърли поглед към синьо-бялата бездна в краката си. Надолу, безнадеждно далеч и надолу проблеснаха фаровете на някаква кола.

— Яба! — изкрещя Курц. — Защо яба?

— Триадите я пращат — извика Малкълм. — Да я продавам тук. Получавам десет процента. Изтегли ме бе, Курц!

— Деветдесетте процента за Фарино през адвоката ли минават? — Курц се опитваше да надвика водопада.

— Да. Моля те! Боже Господи! Моля те! Не си усещам краката. Студено ми е. Ще ти дам всичките пари…

— А ти даваш на Триадите оръжие от обира на арсенала, така ли?

— Какво? А бе моля ти се бе…

— Оръжията — извика Курц. — Триадата ти праща яба. А ти пращаш във Ванкувър оръжия, така ли?

— Да, да… мамка му!

Малкълм потъна под водата. Курц задърпа с всички сили и бръснатата глава на Малкълм се подаде отгоре. Яката и брадичката му бяха покрити с лед.

— Как уби счетоводителя? — изкрещя Курц. — Бюел Ричардсън?

— Кой? — Малкълм вече пищеше. Зъбите му тракаха.

Курц отпусна въжето с един метър. Малкълм отново потъна под водата и след малко се показа. Плюеше вода.

— Кътър беше! Преряза му гърлото.

— Защо?

— Майлс го поръча.

— Защо?

— Ричардсън откри, че Майлс пере пари на Фарино — ох, мамка му! — Течението продължаваше да го засмуква към ръба.

— Ричардсън поиска ли дял? — извика Курц.

Малкълм зяпаше като хипнотизиран пустотата зад себе си и не отговаряше. Зъбите му тракаха. Той обърна глава към Курц.

— Майната ти! Така или иначе ще ме оставиш да умра.

Курц сви рамене. Въжето се впиваше болезнено в китките и лактите му.

— Винаги има малка вероятност да те оставя жив. Кажи ми за…

В ръцете на Малкълм проблесна острие на джобно ножче и той започна да реже въжето.

— Не! — изкрещя Курц и започна да го дърпа.

Малкълм сряза въжето, пусна ножа и заплува с всички сили. Беше здрав и силен и за десетина секунди изглеждаше, че ще победи бурното течение и ще стигне до брега на пет метра нагоре от Курц, където можеше да се хване за ледения парапет.

След това обаче реката взе надмощие и Малкълм полетя като зашлевен от невидимата божия ръка. Стигна до ръба и изчезна зад него за части от секундата. Водопадът сякаш го глътна. Последният образ, който Курц запечата в съзнанието си, бе на Малкълм — как плува във въздуха с идиотска усмивка, в която проблясва диамант.

След това нямаше никого.

Курц размота остатъка от въжето от изтръпналата си ръка и го хвърли в реката. Остана така още секунда, заслушан в грохота на водопада в нощта.

— Трябваше да ми повярва за малката вероятност — тихо каза той и си тръгна.

Арлен се събуди в обичайния си час — малко преди сивата бъфалска нощ да премине в сиво бъфалско утро — и вече беше преполовила сутрешния вестник и кафето си, когато погледна през прозореца на кухнята и видя буика си пред къщата.

Излезе навън по халат. Колата беше заключена и ключовете бяха в пощенската кутия. Джо не се виждаше никакъв.

По-късно, след като паркира пред входа на порно магазина и влезе в подземния им офис, видя един бял плик на подреденото си бюро. Три хиляди долара в брой. Заплатата за ноември.

Джо влезе през задната врата по обед. Косата му беше издокарана в стилна прическа. Беше избръснат и ухаеше на елегантен одеколон. Костюмът му беше сив „Пери Елис“ — двуреден, беше с бяла риза, консервативна вратовръзка на зелени и златисти мотиви и лъснати до блясък нови кафяви обувки. Арлен знаеше, че Джо открай време си падаше по комбинациите от сиви костюми и кафяви обувки като на Уелския принц.

— Да не би някой да е умрял и да ти е оставил пари? — попита тя.