Дан Симънс - Куфарът

Сигурно вече бяха открили, че Дураг е бил застрелян. По някое време щяха да открият и изпадналия в безсъзнание пожарникар от екипа в храстите покрай алеята. Естествено, че именно Курц беше звъннал на полицията преди да подпали напоените с бензин въжета, напъхани в резервоарите на двете коли.

Отбеляза си наум, че въпреки неприязънта му към германските оръжия, полимерните пистолети и заглушителите, хеклерът се беше представил отлично. След като се беше разправил с Хатауей, се беше върнал в стаята на Док, беше прострелял ключалката на шкафа и се беше самообслужил с няколко оръжия, за които беше сигурен, че са непроследими.

Идеята за диверсията не беше почерпена от Илиадата. Но предложението на Пруно да потърси решение в книгите го беше подсетило за един опърпан шпионски роман, който беше обиколил килиите в Атика. Нещо за Ърнест Хемингуей, който се правил на шпионин в Куба по времето на Втората световна война. В книгата се описваше една такава фалшива тревога. Курц не се гордееше със себе си. Беше оставил кражбата от класиците за някой друг път.

Уви с някакъв парцал кървящата, но плитка рана на опакото на лявата си китка и пое на север.

Ниагарският водопад е най-красив през зимата, нощем и по време на снежна буря. И трите критерия бяха изпълнени, когато Курц паркира буика — в една пряка на стотина метра преди паркинга откъм американската страна — извади от багажника Малкълм и едно десетметрово въже и ги понесе през замръзналата снежна гора.

След полунощ — в момента наближаваше два — мощните прожектори от двете страни на водопада се изгасяха и в мрака ревът на водата ставаше още по-оглушителен. Водните капки се носеха из въздуха и се натрупваха във вид на скреж по дърветата, отчупвайки с тежестта си по някой клон.

Гоут Айланд беше граничната точка между американската и канадската страна. До него, както до множеството други по-малки острови в река Ниагара, отдавна бяха построени мостове. Нощем туристическите мостове се затваряха, но Курц мина през гората и излезе на моста за Гоут Айланд. Гледаше да върви близо до бетонния парапет и да не оставя много следи. Но силният сняг и бездруго щеше да ги заличи за минути.

На няколко пъти спира да почива. Малкълм беше едър мъж, а нищо не тежи така, както човек в безсъзнание. С изключение на светлината, отразявана от ниските облаци, нощта беше тъмна, но бялата пяна на бързеите и синьо-бялото сияние на ръба на водопада се виждаха много добре. Малкълм се размърда и простена, но ревът на водопада го заглуши. Курц го намести на рамото си и продължи да крачи тежко напред, докато не мина през заледените алеи на Гоут Айланд и не стигна до наблюдателния пункт близо до брега на по-малкия Луна Айланд. Тукашният мост се издигаше едва на метър и нещо над бушуващата вода, беше заледен и Курц трябваше много да внимава къде стъпва. По това време на годината мостът беше преграден с дървени бариери, но Курц ги заобиколи и излезе на скалната издатина, която разделяше широкия залив от американската страна от още по-обширната Конска подкова, или канадската страна.

Курц стовари Малкълм върху скалата — на по-малко, от пет метра от пропастта — и той се размърда. После взе портфейла му. Почти 6 000 долара в брой. Прибра парите и хвърли портфейла в реката. Не беше крадец, но изобщо не се съмняваше, че парите са част от аванса, който Кибунте беше получил, за да го убие, и затова не изпита никакви угризения да ги задържи. Завърза единия край на въжето под мишниците на Малкълм и провери здравината на възлите, след това преметна другия край около парапета.

Когато Курц го прехвърли през парапета и го пусна в река Ниагара, Малкълм дойде в съзнание.

Водата го свести окончателно и Малкълм започна да крещи и да псува колкото му глас държи. Курц го остави така известно време — ревът на водопада заглушаваше крясъците — но тъй като не искаше да го простуди до смърт или да го изпусне през ръба, преди да са говорили, накрая каза:

— Млъкни, Кибунте.

— Курц, да ти еба майката скапано бяло копеле, мамка ти мръсна… Ей, какво правиш бе!?

Курц беше отпуснал въжето и го спря едва когато краката на Малкълм се озоваха на не повече от два метра от вихрената бяла пяна при ръба на водопада.

— Ти ще млъкнеш ли най-накрая, освен когато не те питам? — изкрещя Курц.

Малкълм погледна през рамо как чудовищното течение подмята краката му и закима ужасено. Курц го издърпа обратно. Делеше ги не повече от три метра въже. Дългите пръсти на Малкълм се опитваха да сграбчат заледената скала, но тя му се изплъзваше. Налягаше се да крещят, за да се чуват.