Дан Симънс - Куфарът

— Турникет… — изстена отново детектив Хатауей; продължаваше да държи златната си значка като някакъв талисман. Беше облечен в тежка военна кевларена жилетка с порцеланови плочки. Това нещо спираше куршум от M16, да не говорим за трийсет и осем калибровото плюкало на Курц. Но куршумът на Курц беше попаднал на петнайсет сантиметра под долния ръб на жилетката.

— Не можеш… да убиеш… ченге, Курц — прошепна с усилие детективът. — Даже ти не си… толкова тъп. Стегни ми… крака.

— Добре — каза Курц и премести част от тежестта си върху крака, с който беше настъпил гърдите му, но не дотолкова, че да спре дишането. — Само ми кажи има ли още някой с теб.

— Турникет… — изпъшка със сетни сили ченгето и млъкна, когато Курц заби петата си в гърдите му.

— Да, мамка ти… мамка ти… мамка ти… сам съм. Остави ме да се превържа. Ще ми изтече кръвта, тъпако!

— Ще ти помогна да се превържеш. Веднага след като ми кажеш защо си тук. За кого работиш и как разбра, че ще дойда?

Хатауей поклати глава.

— В управлението знаят… че съм тук. До пет минути… тук ще гъмжи… от полиция. Дай ми колана. — Той вдигна още по-високо детективската си значка. Ръката му трепереше.

Курц осъзна, че няма да получи никакво обяснение от ранения полицай, така че свали крака си от гърдите му, отстъпи и се прицели в челото му.

Хатауей отвори широко уста — дишането му беше учестено и шумно — и стисна значката си с две ръце пред лицето си, като човек, опитващ се да прогони вампир с разпятие. Шепнеше, но гласът му отекна съвсем ясно в празната стоманолеярна, както и звукът от ударника на Курц.

— Курц… не можеш да убиеш ченге!!!

— Тоя спор вече съм го водил — каза Курц.

В крайна сметка златната детективска значка не беше никакъв щит.

— Къде е тоя шибан детектив? — каза Дураг. Седеше на ръба на огромното бюро на Малкълм. — Минава един. Отдавна трябваше да се обади това копеле.

— Разкарай ми се от бюрото — каза Малкълм.

Дураг се намръщи, надигна се неохотно, премести се на коженото канапе до стената и започна да си играе с един Мак-10 — щракаше непрекъснато предпазителя му.

— Ако го щракнеш още веднъж, ще накарам Кътър да те разфасова, Ду — обади се Малкълм.

Дураг го изгледа злобно, но остави пистолета до себе си.

— Е, къде е това шибано бяло ченге?

Малкълм сви рамене и вдигна краката си в обувки „Бали“ върху бюрото.

— Може Курц да го е ликвидирал тоя бял задник.

— Хатауей чак такъв ли е нещастник? — попита Дураг.

Малкълм отново сви рамене.

— Защо ченгето не ни каза къде отива това копеле Курц?

Малкълм се усмихна.

— Може да е знаел, че ще пратя теб и Кътър и още десетина момчета да проверите дали си е свършил работата и тогава щеше да се размине с десетте бона на Братята.

— Но той ни каза къде работи Курц. В онова мазе под порно магазина. Дай да отидем там.

— Едва ли ще намерим някого посред нощ. Задръж топката, Ду. Ако поради някаква причина Хатауей тази нощ не е убил Курц, ти и твоите хора ще посетите мазето утре.

Кътър отлепи поглед от прозореца и седна на края на бюрото. Малкълм не каза нищо. Дураг изгледа злобно първо Кътър, след това Малкълм и пак Кътър. Двамата не му обърнаха никакво внимание.

— Наистина ли ще позволиш това бяло ченге да прибере парите на Братята? — обади се Дураг след минута мълчание.

Малкълм сви рамене.

— Точно затова Хатауей отиде сам да очисти някакъв търговец на оръжие, дето не го знаехме, и не каза на колегите си. Точно затова отиде сам да очисти Курц тая вечер. Щом иска всичките пари, аз не мога да направя нищо.

Дураг изсумтя.

— Можеше да очистиш скапания Хатауей.

Малкълм погледна Кътър и се намръщи.

— Не можеш да убиеш ченге, Ду. Трябва да си луд, за да го направиш.

Тримата се намираха в кабинета на Малкълм на втория етаж. В голямата зала зад вратата осем Кървави играеха билярд или спяха по диваните. Долу имаше още трийсет, половината будни. Всичките бяха въоръжени.

Малкълм свали краката си от бюрото и отиде до прозореца. Дураг остави пистолета си на канапето и отиде при него. Контрастът беше удивителен: елегантно облеченият, спокоен и почти напълно неподвижен Малкълм и кършещият пръсти, нервен Дураг с червената кърпа на главата. Отвън нямаше кой знае какво за гледане: червеното камаро на Дураг, мерцедесът на Малкълм, още няколко коли на по-старшите Кървави и една голяма боклукчийска кофа на колела. Тъй като мерцедесът му през повечето време стоеше пред заведението, Малкълм беше наредил да монтират мощен прожектор на един от уличните стълбове, но инвестицията беше отишла на вятъра, тъй като никой нямаше намерение да краде мерцедеса на Малкълм Кибунте пред клуб „Сенека“.