Курц отпи от кафето.
— Пруно ми изпрати един списък за четене преди да вляза в Атика. Не ми се стори много дълъг, но работих по него почти десет години и още не съм стигнал до края.
— Sapienta prima est stultitia caruisee — каза Пруно. — Хораций. „Разпръсването на глупостта е начало на мъдростта.“
— Фредерик е голям специалист по списъците с цел самоусъвършенстване — захили се Татко Соул.
— Кой е Фредерик? — попита Курц.
— Аз бях — отвърна Пруно и отново затвори очи.
Татко Соул впери поглед в Курц.
— Джоузеф, знаеш ли защо Малкълм Кибунте е агент на Сатаната и защо белият човек зад него е самият Сатана?
Курц поклати глава и пак отхапа от ябълката.
— Яба — каза Татко Соул.
Думата му се стори позната, но съвсем слабо.
— И това ли е на иврит? — попита.
— Не. Това е вид метамфетамин, като спийд, но с мощта и привикването на хероина. Яба може да се пуши, да се гълта и да се инжектира. Всеки отвор може да стане двери към рая.
— Двери към рая — повтори Пруно, но беше очевидно, че вече не е част от разговора.
— Дяволска дрога — каза Татко Соул. — Истински убиец на цели поколения.
Яба. Да си вкараш яба. Ето откъде го беше чувал. Някои от младите затворници го използваха. Курц никога не беше проявявал интерес към пристрастяванията на другите. Освен това в затвора имаше огромно разнообразие от наркотици.
— Значи Кибунте търгува с яба?
Татко Соул бавно кимна.
— Първо тръгна с обичайните — крек, метедрин, спийд, ангелски прах. Но през последните осем-девет месеца яба потече от клуб „Сенека“ и заля улиците. Наркоманчетата я купуват евтино, но с времето им трябва все повече и по-често. Цената се качва бързо до година — или по-малко — и тогава цената е смърт.
— Откъде идва тази яба? — попита Курц.
— Това е най-интересната част. Идва от Азия — от Златния триъгълник — но употребата е ограничена основно в Щатите. И изведнъж се появява навсякъде в Бъфало, и то в огромни количества.
— Фамилиите ли?
Татко Соул разпери огромните си ръце.
— Мисля, че не. Колумбийците контролират търговията с наркотици от десетилетия, но през последните години фамилиите отново излязоха на сцената и работят заедно с колумбийците, за да регулират потока от производни на опиума. Тази внезапна поява на ябата, колкото и да е доходоносна, не ми изглежда като част от плана на организираната престъпност.
Курц допи кафето си, остави канчето и каза:
— Фамилията Фарино. Някой от фамилията Фарино снабдява Малкълм. Възможно ли е да идва от Ванкувър? Кой във Ванкувър… — Курц спря насред изречението.
Татко Соул кимна.
— Господи! — прошепна Курц. — Триадите? Те контролират вноса на наркотици в Северна Америка през Западния бряг и имат цял куп лаборатории за метедрин… но защо ще снабдяват една тукашна мафиотска фамилия? Триадите са във война с фамилиите от Западния бряг…
Курц се замисли. Някъде в картонения град някакъв старец се разкашля жестоко, след което притихна. Накрая Курц каза:
— Господи! Обирът на арсенала в Дънкирк.
— Мисля, че си прав, Джоузеф — избоботи Татко Соул, след което затвори очи и занарежда монотонно: — „Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ Послание до Ефесяни, глава шеста, дванайсети стих.
Курц продължаваше да размишлява.
— Боя се, че моята борба ще бъде против плът и кръв, както и против началства и власти.
— А-а… Значи отиваш на бой срещу шибания клуб „Сенека“.
— И изобщо нямам представа как да се добера до Малкълм Кибунте.
Пруно отвори очи.
— Коя книга от моя списък ти хареса най-много, но разбра от нея най-малко, Джоузеф?
Курц се замисли за миг.
— Май че първата. Илиадата.
— Може би решението ти се крие в тази притча.
Курц не можа да не се усмихне.
— Мислиш, че ако построя един голям кон и се скрия в него, Малкълм и момчетата му ще ме вкарат в клуб „Сенека“, така ли?
— O seculum insipiens et inficetum — каза Пруно и не преведе думите си.
Татко Соул въздъхна.
— Сега цитира Катул: „О, глупава и просташка епоха“. Като видя Фредерик в това състояние, все се сещам за коментара на Теренций: „Ille solus nescit omnia. — Само той е неук за всичко“.
— А, така ли? — Пруно прикова Татко Соул с див поглед. — Nullum scelus rationem habet… — и посочи Курц. — Has meus ad metas sudet oportet equus…
— Глупости — отвърна Татко Соул. — Dum abast quod avemus, id exsuperatre videtur. Caetera, post aluid, guum contigit, illud, avemus, Et sitis aequa tenet!
Читать дальше