Дан Симънс - Куфарът

— Извинявай.

— Много добре знам какво си искал, Джо, но не бях ходила там от години. Навремето беше малък бар — истински обществен клуб. Отвън си е същият, но тези гангстери са променили всичко вътре.

Курц поклати глава. От мисълта, че Пърл е ходила при Кървавите, му призля. Малко.

— О, чували са за мен. И се държаха подобаващо. Естествено, може и да е било, защото Ларк и Ди Джей бяха с мен. — Курц познаваше двамата й бодигардове, Ларк и Ди Джей. — Разведоха ме навсякъде.

Курц само беше минавал покрай клуба с колата. На първия етаж нямаше никакви прозорци. Прозорците на втория етаж имаха решетки. Отзад имаше алея за паркиране. И жълт мерцедес SLK. Стоманени врати. С шпионки. Кървавите вътре сигурно бяха въоръжени с автомати.

— Превърнали са го в частен клуб — каза Пърл. — Долу има бар и няколко маси. Вратата зад бара към втория етаж се заключва. На горния етаж има още маси и някакви скапани мебели. И две стаи — голям хол с четири маси и кабинетът на Малкълм Кибунте отзад. С много тежка врата.

— Видя ли се с Малкълм Кибунте?

Пърл поклати глава.

— Казаха, че го нямало. Не видях и белия психопат.

— Кътър ли?

— Да, така му викат. Носят се слухове, че Кътър е негър албинос. Всъщност иначе Кървавите няма да го изтраят и минута.

Курц се засмя.

— Някакви задни изходи горе?

Пърл кимна.

— Три броя. Първият е при задното стълбище. Заключва се и отвътре. Другите два са за „Коне“ и „Кобилки“.

— Хитро.

— И аз така им казах.

— Под какъв предлог се качи горе?

— Казах им, че съм пяла там с Кинг Нейтън, скъпи, и че изпитвам особена носталгия по това място. Младите Кървави изобщо не разбраха за какво им говоря, но един от по-старите беше чувал за него и ме разведе из бара. Навсякъде, освен в кабинета на Кибунте. — Тя се усмихна. — Мисля, че теб нямаше да те пуснат, ако им беше казал същото, скъпи.

— Права си, нямаше да ме пуснат. Много ли са? С пистолети?

Пърл кимна утвърдително и на двата въпроса.

— Жени има ли?

— Няколко от техните „кучки“. — Гласът й изрази неодобрение при последната дума. — Не са много. Повечето са млади. Наркоманки.

— Случайно да знаеш къде живее този Малкълм?

Пърл го потупа по коляното.

— Никой не знае, скъпи. Той просто ходи там, продава крек и хероин и други наркотици на децата и Кървавите го почитат като бог. Кара жълт мерцедес кабрио, но никой не знае къде живее.

Курц кимна и се замисли.

— Много неприятно място, скъпи. — Пърл взе ръката му и я стисна нежно. — Ще се чувствам много по-добре, ако ми обещаеш, че няма да ходиш там.

Курц хвана ръката й и каза само:

— Благодаря, Пърл.

След което излезе от ароматното купе на инфинитито и закрачи през снега към взетия на заем буик.

Док застъпваше нощна смяна като пазач чак в единайсет вечерта и Курц трябваше да убие малко време. Беше уморен. Последните няколко дни и нощи се преплитаха в съзнанието му.

Използва част от петстотинте долара, които Арлен беше изтеглила от банкомата — беше обещал да й ги върне в края на месеца — за да напълни резервоара на буика. След това влезе в магазина на бензиностанцията и купи една запалка „Бик“, десет метра конопено въже и четири половинлитрови кока-коли — единствената напитка в стъклени бутилки. Изля колата и напълни бутилките с бензин, като гледаше служителят да не го забележи. След това влезе в тоалетната, свали боксерките си и ги разкъса на парцали. Напъха парцалите в гърлата на бутилките и ги подреди много внимателно в нишата за резервната гума на буика. Все още нямаше конкретен план, но реши, че може да му потрябват при посещението на клуб „Сенека“.

Без бельо определено беше по-студено.

Снегът се опитваше да се превърне в първата за тази година виелица в Бъфало, но улиците бяха почти чисти. Курц слезе от магистралата, паркира в една странична улица и се изкачи до нишата на Пруно. Студената бетонна клетка беше празна. Курц се сети за едно друго място, където можеше да намери стареца, и подкара към разпределителната гара. Беше му по път.

Тук магистралата минаваше над релсите и в заслона на моста беше израснал цял град от кашони, ламаринени покриви, открити огньове и газови фенери. На около километър от градчето пуфтяха и димяха дизелови локомотиви. Мизерният хоризонт на Бъфало се простираше отвъд релсите. Курц слезе по бетонния насип и тръгна от колиба на колиба.

Пруно играеше шах с Татко Соул. Погледът му беше изцяло разфокусиран — беше се надрусал яко с нещо — но това очевидно не снижаваше качеството на играта му. Татко Соул му махна да влезе. Курц трябваше да се наведе, за да се промуши в конструкцията от колове и шперплат.