Дан Симънс - Куфарът

— Къде го намерихте? Аз къде мога да го намеря?

Уорън издуха праха по пода.

— В Обществения клуб на Сенека. Негърско място. Дарън отиде там. Имат цял склад с пушки, но ни откараха там с превръзки на очите. Не го знам къде е. Ама знам, че Кървавите са крали от арсенала и…

Курц не даваше пукната пара за историята на Малкълмовите оръжия. Премести пистолета върху слепоочието на Уорън и натисна яко.

— Какво…

В този миг радиото изпращя и се чу гласът на Андрю.

— Уорън? Дъглас? Дарън? Какво става?

Курц отклони за миг вниманието си и Уорън рязко се надигна на колене и лакти. Курц изгуби равновесие, но все пак успя да коленичи на два метра от Уорън и да насочи пистолета към него.

Дебелият мъж се изправи и погледна зад Курц. Светлината на изгрева съвсем ясно очертаваше двете тела.

— Недей — прошепна Курц, но Уорън разпери ръце и се хвърли към него като разярена гризли.

Можеше да го застреля в главата, но искаше да му зададе още няколко въпроса. Той се прицели в средата на кевларената му жилетка и натисна спусъка.

Ударът го отхвърли на два метра назад, но за най-голямо удивление на Курц мъжът не падна. От такова разстояние и с този пистолет силата на удара трябваше да е невероятна — нещо като удар с бейзболна бухалка в гърдите — и определено трябваше да има счупени ребра, но Уорън остана прав и продължи да размахва ръце. Очите му бяха широко отворени и изпълнени с ярост. Уорън отново се нахвърли върху Курц.

Курц стреля още два пъти. Огромният мъж отметна глава и изрева като мечка, но отстъпи заднишком още два метра в посока на шперплатовата плоскост на атриума.

— Спри — каза Курц.

Уорън пак скочи напред.

Курц стреля. Уорън залитна назад и отново се хвърли към него като понесен от ураган.

Курц стреля пак. Още няколко крачки назад. Гигантът се озова на пет крачки от ръба на мецанина и огромната му фигура се очерта на фона на преградната плоскост. От раззинатата му уста хвърчаха слюнки и кръв. Уорън ревеше като заклано животно.

— Да ти го начукам! — Курц стреля още два пъти — целеше се в горната част на кевларената жилетка.

Уорън отхвръкна назад, блъсна се в преградата, строши я, залитна, опита се да се хване за разпадащия се шперплат и полетя през ръба, отнасяйки надолу десетина квадратни метра шперплат.

Курц се приближи до ръба на мецанина и се загледа в полета на премятащата се фигура в тъмния атриум, но отстъпи, когато кретенът на първия етаж откри огън. Все пак още преди дебелият да стигне до първия етаж, осъзна, че Андрю стреля по падащото тяло.

После Андрю се разпищя и изчезна от атриума.

Курц взе карабината на Уорън и изтича до източния коридор. Беше извадил няколко тухли и дупките представляваха нещо като бойници с изглед към източния вход на сградата и улицата отпред.

Изгревът наближаваше и Курц успя да види Андрю, който тичаше с всичка сила към телената ограда в източния край на двора. Той въздъхна и се прицели с лазера в бягащата фигура. Задържа дъха си, но още преди да натисне спусъка, чу пукот на автомат със заглушител, Андрю се строполи като халосан от невидима ръка и не помръдна повече.

Курц премести мерника към колите покрай тротоара. Движение. Няколко черни фигури зад колите.

Сърцето на Курц се разтуптя. Ако Малкълм и хората му дойдеха горе, щеше да стане неприятно.

Един от чернокожите излезе иззад колата, провря се през оградата и изтича до тялото на Андрю. Вдигна някакво радио към устата си, но честотата не беше същата като на уоки-токито на Уорън. Мъжът се върна при паркираните коли и неколцина чернокожи се натовариха в задната част на един микробус.

Курц погледна номера му през оптическия мерник.

Микробусът потегли и изчезна.

Курц изчака с автомата още половин час, докато най-накрая не се съмна. Ослуша се, но в склада не се чуваше нищо освен капеща вода и шумолене на найлон откъм скъсаните ленти на мецанина.

Накрая Курц остави автомата, прескочи телата на Дъглас и Дарън и слезе на шестия етаж. Събра нещата си от убежището, с изключение на спалния чувал и походното легло, което беше открил до един контейнер за боклук. Нямаше как да го открият по тях, но беше живял тук достатъчно време, за да остави отпечатъци и проби от ДНК за ченгета, които биха имали голямо желание да разнищят четворното убийство.

В една от нишите държеше двайсетлитрова туба бензин. Сега го разля в нишата и в банята, хвърли кимбъра върху походното легло и драсна клечката. Не му се разделяше с кимбъра — имаше доверие на Док, че оръжието е абсолютно чисто — но в кевларената жилетка на Уорън имаше поне седем разплескани куршума, а в момента нямаше време да ги вади.