Дан Симънс - Куфарът

Андрю вдигна автомата.

В една от плоскостите на седмия етаж се беше появила дупка. По-лошо, нещо голямо и шумно пищеше и махаше с крила надолу към него. През очилата нещото изглеждаше като огромен безформен зеленикав прилеп с едно бляскащо око. Крилата му бяха поне пет метра дълги и плющяха зад тялото му като ленти от бял огън. Прилепът продължаваше да лети към него и да пищи.

Андрю изпразни пълнителя на автомата в злокобната твар. Успя да види, че окото всъщност е точката на лазерния мерник и че повечето от куршумите попаднаха в целта, но писъците продължиха и станаха дори още по-ужасни.

Андрю побърза да се отдръпне към входа на атриума, но продължи да стреля — пуф! пуф! пуф! пуф! — досега не беше чувал изстрели през заглушител и пукането, примесено с писъците, направо го подлудяваше.

Гигантският прилеп се удари в пода на десетина метра от него. Гледката и звукът вече напомняха повече на паднал от седем етажа огромен чувал със зеленчукова супа, отколкото на прилеп. Във всички посоки се разплиска зеленикавобяла течност и след няколко секунди Андрю осъзна, че това е кръв, която на нормална светлина щеше да е червена.

Той свали очилата, захвърли ги и се втурна към предната врата.

Курц беше ударил дебелака с бокса леко: достатъчно, за да го просне в безсъзнание, но не толкова силно, че да го убие или да остане по-дълго време в безсъзнание. Скочи от скелето и бързо взе автомата на стенещия дебелак, претърси го за други оръжия — нямаше — конфискува радиото и нощните му очила и най-накрая свали мръсното му яке и го облече — беше му студено.

Радиото изпращя. Курц се заслуша в разговора на оня от първия етаж с двамата на шестия, които бяха открили убежището му.

„По-добре слезте при мен“ — каза малоумникът от първия.

След това Дарън или Дъглас каза да го убият и Курц взе автомата, провери пълнителя и предпазителя и залегна зад стенещия — но все още непомръдващ — Уорън. Не обичаше дългоцевни оръжия, но все пак знаеше как да ги използва. Както лежеше, подпрял цевта на гърба на дебелака, се почувства като персонаж от каубойски филм — кавалеристът, който трябва да застреля коня си и да го използва като прикритие от индианците.

Ако тези индианци се качеха по най-близкото стълбище, щяха да цъфнат на десетина метра от него на северното стълбище до асансьора. Ако дойдеха по южното стълбище, можеха да се приближат откъм западния или откъм източния мецанин, но Курц така или иначе щеше да ги чуе.

Качиха се по северното стълбище — вдигаха толкова шум, че едва не събудиха стенещия Уорън.

Курц се прицели в стълбищната площадка секунди преди двамата да се появят там. Ако се забавеха там, щеше да загази, легнал така зад туловището на Уорън. Но мислеше, че няма да се забавят и че ще влязат на седмия етаж заедно. Всичките им постъпки досега бяха или тъпи, или още по-тъпи. Въздъхна, защото нямаше нищо лично против тези кретени, въпреки че те очевидно се опитваха да го убият.

Те изскочиха на стълбищната площадка — размахваха лазерните си мерници наляво и надясно и крещяха, заслепени от слабата светлина на стъкления покрив. Курц се прицели в бледите лица над черните кевларени жилетки и стреля два пъти. Отбеляза наум ефикасността на заглушителя. Двамата се строполиха на пода.

— Уорън? — изпращя радиото в джоба на военното яке на Курц. — Дъглас? Дарън?

Курц изчака една минута, увери се, че автоматите на двамата мъже са паднали далеч от ръцете им, и бързо отиде при тях. И двамата бяха мъртви. Той остави автомата и побърза да се върне при Уорън, който се беше размърдал.

Стъпи на врата на дебелия и натисна физиономията му в бетонния под. Уорън отвори очи и Курц допря дулото на кимбъра в лявото му око и прошепна:

— Не мърдай.

Уорън изръмжа, но прекрати опитите да се изправи на колене.

— Името — прошепна Курц.

— Ъ?

Курц заби по-силно пистолета в окото му.

— Знаеш ли ми името?

— Курц. — Дъхът на Уорън метеше праха от бетонния под. Курц беше сигурен, че дебелият не е чул нищо от стрелбата, защото в момента очевидно обмисляше какво да лъже. Но той нямаше никакво намерение да му разрешава подобен лукс. Свали ударника на пистолета така, че да се чуе, и притисна дулото в окото на Уорън още по-силно.

— Кой ви прати?

— Един негър… — изхриптя Уорън.

— Името. — Курц натисна още.

Уорън се опита да поклати глава, но не можа заради пистолета и заради ботуша, затиснал врата му.

— Не му знам името. Един дето внася наркотици за Кървавите. Има диамант на зъба.