Дан Симънс - Куфарът

Огънят и жегата бяха невероятни, но едва ли щяха да унищожат сградата. Прекалено много тухли и бетон имаше. Освен това и телата едва ли щяха да изгорят.

Курц обърна гръб на пламъците и затича към мазето по северното стълбище. Долу имаше стоманена врата и катинар, но Курц имаше ключ от него.

Излезе в друг изоставен склад на половин пряка от първия. Десет минути оглежда улицата преди да стъпи на тротоара и да се махне от квартала.

— Изглеждаш ужасно.

Курц отвори едното си око. Беше легнал на дивана в офиса. Арлен тъкмо закачаше палтото си и слагаше някакви папки на бюрото.

— Откъде взе това отвратително яке? Не стига че ти е три размера по-голямо, ами… — Тя млъкна, като забеляза оптиката на бюрото си. — А това какво е, по дяволите?

— Очила за нощно виждане — отвърна Курц. — Като легнах, видях, че съм ги забравил в джоба си.

— И за какво са ми тия очила за нощно виждане?

— Бутни ги засега в някое чекмедже. Трябва ми колата ти.

Арлен въздъхна.

— И сигурно няма никакъв шанс да се прибереш до обедната почивка, нали?

— Почти никакъв.

Арлен му хвърли ключовете.

— Ако знаех, щях да си купя нещо за обяд.

— Из квартала също има разни неща за ядене. Защо не хапнеш наблизо?

Вместо да му отговори, Арлен се втренчи в монитора за наблюдение. Беше 8:30 и горе в магазина вече имаше петима-шестима мъже с шлифери — оглеждаха порнокасетите и списанията.

Курц сви рамене и излезе през задната врата, като провери дали я е затворил добре.

Докато караше към центъра Дариен и затвора Атика, той пусна радиото и чу, че е имало пожар в един стар склад в Бъфало и че пожарникарите са извадили от сградата четири тела на загинали — както се изразиха по новините — в „разчистване на сметки между гангстери“. Курц не беше много сигурен какво представлява „разчистването на сметки между гангстери“, но подозираше, че едва ли включва падане от седмия етаж със седем куршума в кевларената жилетка. Усили радиото.

Властите не разкриваха самоличността на четиримата убити, но според полицията намерените на местопрестъплението оръжия били откраднати миналото лято от арсенала на Дънкирк и сега окръжната прокуратура на окръг Ери разследвала участието на местни бели расистки групировки.

Курц изключи радиото, спря на една отбивка и остави военното яке на една пейка. Ако имаше мобилен телефон, щеше да се обади на Арлен да й каже да изхвърли очилата за нощно виждане. Беше смятал да ги използва като пропуск към Малкълм, но сега просто искаше да се отърве от тях. Отбеляза си наум да се погрижи за това.

Стигна до Атика. Градчето не му беше познато и външният изглед на затвора не го накара да се почувства като у дома. През всичките години, прекарани тук, почти не беше виждал града и стените на затвора отвън.

Беше сряда — ден за посещения. Знаеше, че ако се беше обадил предварително, щеше да улесни нещата, но все пак попълни формулярите, изчака повече от час и пое по коридорите с цвят на зелена маймунска повръщня, мина през детекторите за метал и плъзгащите се врати и го въведоха в помещението с празния стол за посетители пред дебелата плексигласова преграда. Настръхна. Беше идвал тук няколко пъти.

Скаг се появи от другата страна, видя Курц и едва не побягна. Но след това неохотно седна на стола и взе телефонната слушалка. Оранжевият костюм правеше пъпчивото му лице почти оранжево под студеното неоново осветление.

— Какво искаш, Курц?

— Здрасти, Скаг.

— Стив — каза Малкия. Ноктите на дългите му бели пръсти бяха изгризани до кръв. Ръцете му трепереха. Той се наведе и трескаво прошепна в слушалката: — Какво искаш, по дяволите?

Курц се усмихна като роднина на месечно посещение.

— Един милион долара в безименна сметка на Кайманите.

Скаг Малкия замига неудържимо и се вкопчи в слушалката с две ръце.

— Ти да не си полудял там отвън? Да не си се побъркал?

Курц зачака.

— Нещо друго случайно не искаш ли? Не искаш ли да чукаш малката ми сестричка?

— Това вече го свърших. Но след като кажеш на адвоката си да отвори сметката, ще ми трябва и един телефонен номер.

Устните на Малкия бяха почти толкова бели, колкото пръстите му.

Курц му каза за какво става въпрос.

Скаг Малкия изтърва слушалката, прокара пръсти през мазната си коса и стисна черепа си, сякаш се опитваше да прогони зли демони.

Курц чакаше. Накрая Малкия вдигна слушалката. Гледаха се известно време, без да казват нищо. Курц си погледна часовника. Още пет минути до края на посещението.