Дан Симънс - Куфарът

— Здрасти, Джоузеф. — Плешивият Татко Соул му подаде ръка и Курц я стисна здраво. Татко Соул беше горе-долу на възрастта на Пруно, но в много по-добра форма — той беше един от малкото бездомници, които не употребяваха наркотици и не бяха шизофреници. Солиден, плешив, брадат, винаги с износено сако от туид и пуловер върху двете или три ризи през зимата, с меден глас, професорска мъдрост и — поне според Курц — с най-тъжните очи на света.

Пруно изгледа Курц, като че ли беше извънземен.

— Джоузеф?

Кльощавият мъж изглеждаше по-добре с дебелото кожено яке. „Приносът на София Фарино за бездомниците“ — помисли си Курц и се засмя, защото се сети, че тя му го беше дала също като подарък за бездомник.

— Вземи си една щайга, Джоузеф — избоботи Татко Соул. — Тъкмо сме на ендшпила.

— Ще ви погледам.

— Глупости. Тази игра може да продължи няколко дни. Искаш ли кафе?

Докато възрастният мъж се суетеше около очукания котлон в дъното на коптора, Курц забеляза колко са силни тялото и ръцете му под тънкото сако. Курц нямаше представа откъде крадат електричество, но котлонът работеше и до спалния чувал на Татко Соул имаше и лаптоп. На екрана му се мержелееше някакъв собственоръчно програмиран скрийнсейвър с фрактални мотиви и заедно с газовия фенер внасяше уют в тясното помещение.

Татко Соул и Курц пиеха кафе, а надрусаният Пруно от време на време притваряше очи и се потапяше в някакво свое светлинно представление. Татко Соул задаваше на Курц приятелски въпроси относно последните му единадесет и половина години и Курц се опитваше да му отговаря с известна доза хумор. Сигурно успяваше, защото плътният смях на Татко Соул току изваждаше Пруно от унеса му.

— Е, на какво дължим честта на късното ти посещение, Джоузеф? — запита накрая Татко Соул.

Пруно отговори вместо Курц.

— Джоузеф се сражава с мелници… с една мелница на име Малкълм Кибунте, ако трябва да съм точен.

Рошавите вежди на Татко Соул се вдигнаха.

— Малкълм Кибунте не е вятърна мелница — тихо каза той.

— По-скоро е убиец — каза Курц.

Татко Соул кимна.

— И не само.

— Сатана — добави Пруно. — Кибунте е въплътеният Сатана. — Направи опит да задържи отнесения си поглед върху Татко Соул. — Ти си теологът. Кажи ми откъде произхождаше думата „сатана“, че забравих.

— От иврит — отговори Татко Соул, бръкна в някаква щайга и извади хляб и плодове. — Означава „този, който се противопоставя, противоречи или постъпва като противник“. — Той отмести шахматната дъска и сложи храната пред Курц. — „Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове“ — изрече напевно с плътния си глас. — Йезекиил, четвърта глава, стих девети. — Той разчупи хляба церемониално и подаде едно парче на Курц.

Курц знаеше, че два пъти седмично близката пекарна оставя на паркинга един пикап, пълен с престоял хляб. Бездомниците знаеха разписанието му. Коремът му изкъркори. Не беше ял цял ден. Вдигна очуканото канче с горещото кафе и взе хляба.

— Песен на песните, глава втора, стих пети — продължи Татко Соул, като сложи пред Курц две позагнили ябълки. — „Освежете ме с ябълки.“

Курц не можа да сдържи усмивката си.

— Библията наистина ли препоръчва ябълки?

— Абсолютно — отвърна Татко Соул. — В Левит, глава седма, стих двадесет и трети съветът дори е още по-съвременен: „Не яжте никаква тлъстина…“, въпреки че тук някъде имам малко бекон. Ей сега ще го изпържа.

Курц отчупи от хляба, отхапа от ябълката и отпи от горещото кафе. Това бе една от най-вкусните вечери в живота му.

Пруно премигна и се обади:

— В Левит е казано и да не се яде никаква кръв. Но ми се струва, че Джоузеф има точно това наум по отношение на този сатана Малкълм.

Татко Соул поклати глава.

— Малкълм Кибунте не е сатана… белият човек, който стои зад него, е Сатаната. Кибунте е Мастема от изгубената книга, Юбилеите…

Курц го погледна неразбиращо.

Пруно се прокашля и поясни:

— Мастема е демонът, който заповядал на Авраам да убие сина си.

— Мислех, че Господ го е накарал.

Татко Соул поклати глава много бавно и много тъжно.

— Никой Господ, който си заслужава да бъде почитан, не би го сторил, Джоузеф.

— Юбилеите е апокрифна книга — обърна се Пруно към Татко Соул. И след това сякаш се сети за нещо съвсем очевидно. — Diabolos. Това е гръцката дума за „този, който хвърля нещо върху нечия пътека“. Малкълм Кибунте е диаболичен, но не е сатана.