Дан Симънс - Куфарът

— А дали не е време полицията да разбере, че едни негри от Бъфало са ограбили арсенала в Дънкирк миналия август? — каза Уорън.

— Сигурно — ухили се Малкълм. — Само че ако дочуя някакви такива слухове — а аз ще ги чуя, защото полицията не знае къде да търси тия негри и пушките — тогава църквата на Белите арийски педали на Исусчо ще бъде посетена от петдесет-шейсет приятели на Дураг и педалите ще бъдат накълцани на малки мазни арийски парченца.

— Бялата арийска армия на Господа — поправи го Дъглас.

— Млъквай, Дъглас — сряза го Андрю.

Възцари се кратко мълчание.

— Има един начин да получите трийсет процента отстъпка за нещата, които искате — обади се накрая Малкълм.

— Какъв? — попита Уорън.

Малкълм отиде до масата, взе една „Карбон“ AR-15 .223, погледна през лазерния мерник „Колт-Си-Муур“, стреля „на сухо“ и пак я остави на масата.

— Има един тип, който трябва да умре. Крие се в един склад в града. Въоръжен е само с пистолет. Може и пистолет да няма. Ако свършите работата вместо нас, ще ви дам трийсет процента отстъпка на всичко, което ще ви е нужно за работата.

Уорън премигна насреща му.

— Нещо не разбирам. — Той огледа претъпкания с оръжия склад, а след това Дураг и тежковъоръжените му приятелчета.

Малкълм сви рамене.

— Копелето е бяло. Нали ги знаеш колко са станали чувствителни като очистим някой бял.

— Глупости — обади се Андрю.

— Млъквай, Андрю — каза Уорън и се обърна към Малкълм. — Като искате да го очистите, защо не го застреляте на улицата с едно от тези? — Той посочи снайпера на тезгяха.

Малкълм разпери ръце.

— Вярно, че може. Но полицията в Бъфало от време на време забелязва, когато застрелват граждани по улиците — нали ме разбираш? По-добре ще е бялото копеле да умре и да се разложи в скапания си склад.

— Защо тогава вие не влезете там? — попита Уорън.

Малкълм сви рамене.

— Дураг и другите искат, ама винаги има шанс нещо да се оплеска — и тогава федералните ще разберат кой им е взел играчките на заем.

Уорън се ухили, като демонстрира пълната липса на инвестиции в зъбоопазването от страна на Главното управление на затворите.

— Ами ако оставим отпечатъци… или ако някой от нас остане там… на вас изобщо не ви пука, нали?

— Не ни пука много — съгласи се Малкълм.

— Кога искате да го довършим? — попита Дарън.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Изберете си каквото ви трябва, заедно с играчките към тях, а ние ще ви откараме до мястото, където спи това копеле. Трийсет процента отстъпка и по едно за всеки като това дето го хареса преди малко. Плюс каквито лазери поискате. Плюс още други хубави неща… — Малкълм вдигна за найлоновите каишки един тежък нощен визьор.

— Това пък какво е, по дяволите? — попита Дарън.

— Млъквай, Дарън — каза Уорън, обърна се към Малкълм и повтори: — Това пък какво е, по дяволите?

Малкълм вдигна вежди.

— Не гледате ли филмите, дето терористите или тюлените, или другите носят такива очила за нощно виждане?

— А, да — обади се Дарън. — Само че на главите им изглеждат по-различно.

— Млъквай, Дарън — каза Уорън и пак се обърна към Малкълм. — Това очила за нощно виждане ли са?

— Точно така, брато. И да е тъмно като в мечи гъз, виждаш все едно е пълнолуние. С тия очила наште изпратиха арабите по-раничко при Аллаха.

Дъглас подсвирна.

— Млъквай, Дъглас — каза механично Андрю.

— Каза колкото се може по-скоро — намеси се Уорън. — Колко скоро е по-скоро?

Малкълм си погледна часовника. Наближаваше десет вечерта.

— Ами не е зле още сега.

— И ще ни дадеш всичките пушки? — попита Уорън.

Малкълм кимна.

— А патрони ще ни дадеш ли? — обади се Дарън.

Уорън изгледа брат си, но не каза нищо.

— Да, брато, ще ви дам патрони безплатно преди да влезете в склада. Имаме цели сандъци калибър 223 и 45, свръхзвукови 5.56 милиметра за булпупите, калибър 22, 9-милиметрови за някои от карабините, пълнители-банани, 12-патронни пълнители за рязаните пушки, имаме даже и малко калибър 308 за снайперите.

Малкълм вдигна няколко ярко оцветени радиостанции и махна с ръка като търговец, готов да склони на сделка.

— Даже ще ви дам безплатно от тези многочестотни портативни апаратчета с обхват три километра.

— Глупости — каза Дарън. — Това са бебешки играчки.

Малкълм се усмихна и сви рамене.

— Вярно, брато. Само че нали се сещаш, че след като ви оставим там — с всичките пълнители и с кевларените жилетки и с пушките — просто ще се чупим?