Дан Симънс - Куфарът

Но изборът не беше случаен. Фотографът беше решил, че ще е много весело да снима петимата дебели братя тъпанари, които излежаваха тригодишни присъди за абсолютно нескопосан обир в супермаркета на Дътън, при който тридесет и петима законно въоръжени клиенти на супермаркета — повечето от тях възрастни граждани — и седемдесет и четири годишният пазач на входа, който беше извадил .375 магнум, се бяха справили с младежите, изпращайки четирима от тях в болница с огнестрелни рани, а след това всичките петима в щатския затвор. Дотогава ги бяха наричали братята Бювел — Уорън, Дарън, Дъглас, Андрю и Оливър — но след комичната снимка от „Дътън Джърнъл“, която излезе дори в Ю Пи Ай, името им се промени завинаги на Зебрите от Алабама.

Шест месеца след тази снимка четирима от тях избягаха — Оливър, най-младият, се беше промъкнал обратно през бодливата тел, защото си беше забравил любимия рак, и пазачите го бяха простреляли двайсет и четири пъти. Първото, което Зебрите направиха, след като избягаха от „Най-големия лов на хора в историята на Алабама“, бе да посетят ранчото на директора на затвора близо до Монтгомъри, да го убият, да подпалят къщата, да изнасилят жена му до безсъзнание и да заковат кучето на вратата на плевника (въпреки че съкилийниците им твърдяха, че сигурно са изнасилили кучето и са приковали на плевника жената).

След това Уорън, Дарън, Дъглас и Андрю се отправиха към Канада, но възпрепятствани от самозаблудата, че са им нужни паспорти, отседнаха в Бъфало, където се квалифицираха като църковни помощници и воини на Бялата арийска армия на Господ, чийто щаб се помещаваше в предградията на квартал западен Сенека.

Тази вечер Зебрите бяха дошли на пазар в склада до кампуса на университета на щата Ню Йорк.

— Искаме пълен автоматик с лазер — каза Уорън, най-възрастният.

— Добре, добре — отвърна Малкълм Кибунте, докато набутваше дебеловратите братя през задната врата на построения от сгуриени тухли склад. — Значи пълен автоматик с лазер.

Братята бяха щателно и неколкократно обискирани преди да ги откарат с вързани очи до склада. Дураг и десетина от неговите хора наблюдаваха сцената внимателно и донякъде враждебно. Зебрите от Алабама не обръщаха никакво внимание на гангстерите.

— Мамка му — прошепна Дъглас, най-тъпият от петимата след Оливър. — Виж, виж. Оле! Точно к’вото ни трябва, уха!

— Млъквай, Дъглас — каза автоматично Андрю.

Но Дъглас беше прав. Продълговатото помещение беше претъпкано с контейнери с оръжия и амуниции. На показ бяха извадени AR-15, късоцевни карабини М590А1, автоматични карабини „Колт“ М4, пушки П16, компактни автомати НК UMP 45, израелски „Булпуп“ и полицейски снайперистки пушки като „Ремингтън“ 700 DM.

На Зебрите им потекоха лигите. Всъщност трима от тях се въздържаха, но свинските им очички светеха като фарове. Дори да виждаха някаква ирония в закупуването на оръжия за предстоящия Армагедон на расите от черни гангстери, Зебрите не я показаха — иронията не им беше позната като понятие.

Дарън не откъсваше поглед от един тезгях, отрупан с всевъзможни оптически уреди; „Армпойнт Ред Дотс“, полицейски мерници „Бауш“ и „Ломб“ 10×42, бойни визьори SN4 „Спецопс“ на „Ю Ес Оптикс“, лазерни мерници „Комп“ ML и какво ли още не.

— По-полека, Дарън — каза Малкълм. — Дай да поговорим и гледай да не се изпразниш върху техниката. — Малкълм се усмихна широко, за да покаже, че това си е просто мъжки хумор.

Дарън се изчерви и му обърна гръб.

Уорън сглобяваше оръжието мечта: карабина „Колт“ М4 с компактен лазерен мерник и заглушител от позлатен титан.

— Добър избор — каза Малкълм. — Чудесна комбинация за Армагедон, да бъде волята Му.

Уорън го изгледа, но само попита:

— Колко?

— Колко от кое? — отвърна Малкълм.

Зебрите облизаха устни, оглеждайки лакомо склада, а Уорън извади от джоба си парче измачкана амбалажна хартия — сега Зебрите бяха облечени в стари военни якета, джинси и кубинки вместо в райетата запазена марка — и се зачете в списъка. Четеше бавно и от време на време добавяше по нещо от изложените оръжия.

Малкълм вдигна вежди и назова цената.

Зебрите се спогледаха отчаяно. Парите, изкарани досега от Бялата арийска армия на Господа, нямаше да стигнат и за карабината със заглушителя на Уорън.

— Я да идем отвън и да изпърдим тия пушки — изломоти с нескрит копнеж Андрю.

Малкълм се ухили, а Дураг превключи карабината си на автоматична стрелба.

— Още не е време за проби, брато — каза Малкълм.