Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Може би именно това се е случило тук — каза Дишър.

Погледнах мъртвеца на дивана:

— Бил е убит, за да може някой друг да започне живота си отначало?

Дишър сви рамене:

— Това е една възможност.

Стотълмайер се обърна към Монк:

— Какво мислиш?

Монк стоеше до дивана. Изглеждаше объркан. Примигна.

— Две — каза той.

Стотълмайер разтри слепоочията си:

— Ранди, кажи на Монк какво знаем. Може би това ще му помогне да си раздвижи мислите.

Дишър погледна бележника си:

— Кларк Тротър е трийсет и седем годишен адвокат, отскоро необвързан. Работи като основен юридически съветник на болницата „Сан Франциско Мемориал“. Преди два месеца напуснал съпругата си заради друга жена. Преместил се тук; съпругата му останала в къщата им в Сан Рафаел с петгодишния им син. Бременна е в седмия месец.

Погледнах Тротър. Какъв прекрасен човек: да напусне една бременна жена и да я принуди да се грижи сама за детето им. Ако още беше жив, бих се изкушила да го убия. Следването на този ред на мисли ме доведе до очевиден заподозрян.

Съпругата му, разбира се.

Но едва ли е било лесно за нея. Почти невъзможно е да намериш детегледачка да се грижи за децата, когато отиваш на кино, а още по-малко пък — за да убиеш своя съпруг измамник.

Забелязах, че Стотълмайер ме гледа.

— Знам какво си мислиш. И аз си мисля същото. — Той погледна Монк. — А ти?

Монк просто стоеше там в някакво вцепенение, мигаше и броеше.

— Дванайсет — каза Монк.

— Откъде изровихте цялата тази мръсотия за Тротър? — попитах.

— От чистачката му — каза Дишър. — Те винаги знаят всичко. Освен това тя е открила тялото му.

Щеше да ми е омразно да работя като чистачка или пазач — и то не само заради чистенето, ниското заплащане и неуважението. Изглежда, че те винаги са първите, които откриват мъртви тела, независимо дали в домове, хотелски стаи или офиси.

— Медицинският експерт смята, че Тротър е ударен с тъп предмет, например тиган — каза Стотълмайер. — Основаваме това предположение върху формата на раната на главата и пръските от мазнина за готвене по тялото. В тигана трябва да е останала още мазнина от онова, което Тротър си е приготвил за вечеря.

— Убиецът е почистил кухнята основно, за да прикрие следите си — каза Дишър. — Дори е сложил тигана, гъбата и телената четка в миялната машина.

Кухнята имаше обща врата с дневната и беше безупречно чиста. Плотовете блестяха: всичко беше изрядно подредено. Дори кърпите за съдове бяха спретнато сгънати и закачени. Приличаше повече на операционна зала, отколкото на място, където се приготвя храна.

Смушках Монк, като сметнах, че видът на такава чистота може да разведри настроението му.

— Вижте, чиста кухня. Направо искри от чистота.

Монк я погледна и просто кимна.

— Каквито и доказателства да е имало върху тигана и пособията за почистване, те са били отмити — каза Дишър. — Но накарахме хората от лабораторията да проверят отводнителните канали и тръбите просто за всеки случай.

Стотълмайер поклати глава:

— Няма да намерим нищо. Това е работа на професионалист.

— Или на запален почитател на „От местопрестъплението“ — казах.

— Мразя това шоу — каза Стотълмайер. — Бих искал да ударя един юмрук на типа, на когото е хрумнала гениалната идея да създаде шоу, което учи мошениците как да се измъкват безнаказано.

— Всъщност поредиците са три — каза Дишър. — Има и една за Маями и една за Ню Йорк. Мисля, че би трябвало да направят една, в която действието да се развива в Сан Франциско.

— Защо не им го предложиш? — попита Стотълмайер.

— Предложих го — каза Дишър. — Нахвърлях няколко идеи за действащите лица. Само че те най-блажено се мотаят с отговора.

— Нека да позная. Основава се в общи линии върху живота ти — каза Стотълмайер.

— Съсредоточава се главно върху вълнуващите ми приключения — каза Дишър.

— Какви вълнуващи приключения?

— Нали знаете — рече Дишър. — Като това.

— Намираш това за вълнуващо?

— Би могло — каза Дишър. — Представете си трима воини нинджи да се изтъркалят през прозореца точно в този миг.

Стотълмайер се обърна към Монк:

— Ти какво мислиш? Нинджи ли търсим?

Монк сви рамене.

— Със сигурност имаш някакви наблюдения — каза Стотълмайер.

Монк поклати глава:

— Дори не знам кой съм. Как мога да знам кой е убиецът?

— Огледайте се — казах. — Направете ритуала си.

— Направих го — рече той.

— Не сте направили това — казах, и започнах да имитирам напомнящия му за дзен детективски ритуал.