Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Цяла нощ ли лежахте така? — попитах.

— Под обсада съм — каза той.

— Наоколо няма никой — рекох.

— Микробите — каза Монк. — Те са навсякъде.

— Това не е точно невероятно разкритие — казах. — Това го знаете цял живот.

— Но по-рано те не идваха да ме приберат — обясни Монк.

— Какво ви кара да мислите, че идват сега?

— Чувствам го — каза Монк и започна да пръска навсякъде около себе си, докато не беше обграден от облак мъгла от лизола.

— Безопасно ли е да дишате това нещо?

— Това е дезинфектант — каза Монк. — По-безопасен е от въздуха.

Не споделях това убеждение, затова излязох от стаята. Използвах мига усамотение, за да обмисля следващия си ход. Монк рухваше психически, психиатърът му беше на път към Европа, и бях съвсем сама. Можеше само да стане по-лошо. Какво щях да правя?

Хубавото беше, че Монк, изглежда, си беше спомнил как да преглъща.

Телефонът иззвъня, затова го вдигнах.

— Добро утро, Натали — бодро каза капитан Стотълмайер. — Как е Монк днес?

— Пълна развалина — рекох.

— Въпреки че упоритото разследване на Ранди доведе до откриването на изгубения му чорап?

— Доктор Крогър замина на почивка — казах.

— О, по дяволите — рече Стотълмайер.

— Монк не ви ли се обади?

— Слава богу, не.

— На мен ми се обади два пъти нощес, преди да си изключа телефоните — казах. — На вас защо не ви се е обадил?

— Знае, че щях да го застрелям, за да го избавя от мъките му — каза Стотълмайър. — И да избавя и себе си.

— Това беше сериозен въпрос — поясних.

— Той имаше навика да ми се обажда непрекъснато, денем и нощем, за да се оплаква от кълба прах, дупки по пътищата и Бог знае какво още. Жена ми беше бясна. Искаше да си издействам ограничителна заповед срещу него. Така че най-накрая се наложи да кажа на Монк, че съсипва брака ми и че ако отново ми се обади вкъщи, ще го уволня. Предполагам, още не е загрял, че съм разведен. Моля те, не му напомняй.

— Ще трябва да ми дадете нещо в замяна — заявих.

— Какво ще кажеш за убийство? — каза той.

— Ще убиете господин Монк вместо мен?

— Стоя до мъртвец и нямам представа кой го е убил — каза Стотълмайер. — Мисля си, че може би едно убийство е точно това, от което Монк има нужда в момента.

Никога не съм си мислила, че ще посрещна с радост новината за нечие убийство: със срам си признавам обаче, че в тази ситуация наистина беше така.

Откакто започнах да работя за Монк, много от сутрините ми са започвали с труп. Едно време намирах това за странно и разстройващо. Сега е типично. Не искам да кажа, че съм се преситила и това вече не ми прави впечатление, но то просто идва да докаже, че с течение на времето можете да свикнете, кажи-речи, с всичко.

Девет от десет случая, които Монк поема, започват сутрин. Слънцето изгрява и някой се натъква на труп, оставен предната нощ. Наистина не разполагам със статистика в подкрепа на това, но ми се струва, че повечето убийства стават нощем.

Мога да разбера защо. Ако аз възнамерявах да извърша престъпление, щях да го направя по тъмно, така че никой да не може да ме види как върша гнусното си дело. Освен това има нещо в извършването на прегрешение посред бял ден, което го прави да изглежда още по-греховно. Когато се поддавате на тъмната си страна, инстинктивно ви се иска да го сторите на тъмно.

Това просто изглежда уместно — не че съм се поддавала на тъмната си страна толкова често. Но когато съм го правила, може би с изключение на случаите, когато съм си угаждала с нещо, безнадеждно водещо до затлъстяване, е било нощем.

Това може да ви се струва безцелно размишление, но аз се отдавам на множество безцелни размишления, докато гледам надолу към мъртво тяло. Това ми помага да отвличам мислите си от неща като размазания череп на Кларк Тротър.

Капитан Стотълмайер, лейтенант Дишър и Монк не разполагат с този лукс. Те трябва да обръщат внимание на всички подробности от престъплението, независимо колко кървави или печални са тези подробности. А Монк схваща дори повече подробности от всеки друг.

Е, обикновено е така. Разследването на убийството на Кларк Тротър започваше малко различно.

Намирахме се в апартамента с една спалня на Тротър на Норт Бийч, който изобщо не се намира в близост до плаж, но дори не ме карайте да започвам да говоря по този въпрос. Макар в близост да няма пясъчна ивица, наемът за шейсет и пет квадратни метра в този квартал ще струва два пъти колкото вноската по ипотеката ми.