Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Къде е? — попита Данглар.

— На Сен Пол.

Двамата мъже заслизаха по стълбите, като Данглар се опитваше да завърже едновременно вратовръзката си и един голям шал.

— Жертвата?

— Побързайте, приятелю, спешно е.

Таксито ги остави до рекламното табло. Адамсберг плати, докато Данглар изненадано оглеждаше безлюдната улица. Нямаше коли с буркани, нито технически екип, само пуст тротоар и заспали сгради. Адамсберг го хвана за ръката и го задърпа към таблото. Там, без да го пуска, му посочи афиша.

— Какво е това, Данглар?

— Моля? — попита Данглар объркано.

— Картината, за бога. Питам ви какво представлява. Какво е изобразено на нея.

— Ама къде е жертвата? — попита Данглар, като обърна глава.

— Тук — отвърна Адамсберг и посочи гърдите си. — Отговорете ми. Какво е това?

Данглар поклати глава, полуизумен, полушокиран. После ониричната нелепост на ситуацията внезапно му се стори толкова забавна, че някакво ярко усещане за чиста радост помете яда му. Почувства се изпълнен с признателност към Адамсберг, който не само че не му държеше карез за обидите му, но и неволно му поднасяше мигове, изключителни по своята екстравагантност. Само Адамсберг беше способен да изстиска от обикновения живот подобни лудории, подобни кратки проблясъци на чудата красота. Какво значение имаше при това положение, че го е измъкнал от леглото, за да го довлече до Нептун на хапещия среднощен студ?

— Кой е този? — повтаряше Адамсберг, без да му пуска ръката.

— Нептун, който излиза от водата — усмихна се Данглар.

— Сигурен ли сте?

— Нептун или Посейдон, както предпочитате.

— Той на кое беше бог, на морето или на ада?

— Те са братя — обясни Данглар, зарадван, че ще дава урок по митология посред нощ. — Трима братя: Хадес, Зевс и Посейдон. Посейдон владее морето с неговите бури, но и с дълбините и с опасните му бездни.

Адамсберг бе пуснал ръката му и го слушаше със скръстени на гърба ръце.

— Тук е заобиколен от придворните и от демоните си — подзе Данглар, сочейки афиша. — Първите олицетворяват благодеянията му, вторите — властта му да наказва, представена от тризъбеца му и от злотворната змия, която ви завлича на дъното. Стилът е академичен, рисунъкът — мек и сантиментален. Не мога да кажа кой е художникът. Някой неизвестен, който е работил за буржоазните салони и вероятно…

— Нептун — прекъсна го Адамсберг замислено. — Добре, Данглар, безкрайно благодаря. Прибирайте се сега и лягайте да спите. И извинявайте, че ви събудих.

Докато Данглар се накани да поиска обяснение, Адамсберг бе спрял едно такси и натикал вътре заместника си. През прозореца капитанът видя комисаря да се отдалечава с бавна стъпка — тънък черен и приведен силует, леко поклащащ се в нощта. Усмихна се, машинално се потърка по главата и попадна на обръснатия помпон на шапката си. Внезапно обзет от безпокойство, Данглар стисна ембриона на помпона и го подръпна три пъти за късмет.

Щом се прибра, Адамсберг разрови разнородната си библиотека с надеждата да открие някаква книга, която да го осведоми за Нептун — Посейдон. Намери стар учебник по история, в който, на страница шейсет и седма, богът на морето му се яви в цялото си великолепие и с божественото си оръжие в ръка. Разгледа го, прочете краткия обяснителен текст под барелефа, после с книгата в ръка се просна облечен на леглото си, смазан от умора и тъга.

Събуди се от вой на котки към четири часа сутринта. Отвори очи в тъмнината, взря се в по-светлия правоъгълник на прозореца срещу леглото му. Окаченото на дръжката сако бе приело формата на широк неподвижен силует, силуета на натрапника, който бе проникнал в спалнята му и го гледаше как спи. Нередовният пътник, трайно настанил се в леговището му. Адамсберг затвори за малко очи, после пак ги отвори. Нептун и тризъбецът му.

Този път затрепериха ръцете му и пулсът му се ускори. Нищо общо с четирите торнада, които го бяха помлели, само изумление и ужас.

Пи дълго направо от чешмата в кухнята и напръска лицето и косата си със студена вода. После заотваря шкафовете — търсеше някакъв алкохол, някое силно, остро питие, каквото и да е. Все трябваше да има нещо такова някъде, поне на дъното на някое шише, недопито от Данглар. Накрая намери неизвестна му керамична бутилка и бързо я отпуши. Завря носа си в гърлото, разгледа етикета. Хвойнова ракия, 44 градуса. Дебелото шише трепереше в ръцете му. Напълни една чаша и я гаврътна наведнъж. Повтори. Усети как тялото му се разпада и се свлече в старото кресло, като остави да свети само една малка лампа.