Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Четири зелени дракона — каза Камий и ги подреди пред очите му, — четири червени дракона и четири празни плочки или бели дракона. Общо дванайсет дракона. Ще ти стигнат ли?

— А това? — попита Адамсберг и посочи с несигурен пръст една плочка с много рисунки.

— Това са цветята и сезоните. Общо осем. Те са само за красота. Не носят точки.

— И какво се прави с всичко това?

— Играе се — търпеливо повтори Камий. — Трябва да събереш по три еднакви или по три последователни от една и съща серия. Тройките носят повече точки. Все още ли ти е интересно?

Адамсберг немощно поклати глава и изгълта кафето си.

— Взимаш плочки, докато събереш цяла ръка. Без да смесваш сериите по възможност.

— Ха си ги смесила, ха съм те обесила. Така казваше баба ми. А на немеца казала: „Ха си се приближил, ха съм те надянала!“

— Хубаво. Сега знаеш как се играе. Щом толкова ти харесва, ето ти тук правилата.

Камий седна в другия край на помещението с книга в ръка. Да изчака всичко това да свърши. Адамсберг строеше кули от плочки, които се срутваха. Започваше да строи наново, като си мърмореше и от време на време си триеше очите, сякаш му ставаше мъчно за недовършеното дело. Алкохолът изтръгваше от душата му емоции и фантазии, на които Камий откликваше с леко кимване. След повече от час тя затвори книгата си.

— Ако се чувстваш по-добре, върви — каза тя.

— Първо искам да видя онзи с кучетата — обяви Адамсберг и рязко стана.

— Хубаво. Как смяташ да процедираш?

— Като го измъкна от бърлогата му. Онзи, дето се крие и не смее да ме погледне в очите, нали така?

— Възможно е.

Адамсберг обиколи ателието с колеблива стъпка, после се отправи към стълбата, която водеше към таванската стая.

— Не е горе — каза Камий и се залови да подрежда доминото. — Можеш да ми вярваш.

— Къде се е заврял?

Камий разтвори ръце в знак на безсилие.

— Не и там — каза тя.

— Не там?

— Именно. Не там.

— Излязъл ли е?

— Отиде си.

— И те заряза? — извика Адамсберг.

— Да. Не викай и стига си го търсил.

Адамсберг седна на подлакътника на едно кресло, поизтрезнял от лекарството и изненадата.

— Хайде бе! Изостави те? С детето?

— Случва се.

Камий прибра и последната плочка в кутията.

— Мамицата му — глухо изрече Адамсберг. — Голяма си късметлийка.

Камий сви рамене.

— Не трябваше да си тръгвам — обяви Адамсберг, като поклати глава. — Щях да те закрилям, щях да те пазя като щит — каза той и разтвори ръце, като кой знае защо се сети за шефа на гъските.

— Държат ли те вече краката? — кротко попита Камий, като вдигна очи.

— Разбира се, че ме държат.

— Тръгвай си тогава, Жан-Батист.

Адамсберг се върна в Клинянкур през нощта, изненадан, че може да държи ръчките на мотопеда горе-долу стабилно. Лечението на Камий му беше разбъркало кръвта и прояснило мозъка. Нито му се спеше, нито го болеше глава. Влезе в тъмната къща, сложи едно дърво в огнището и го изчака да пламне. Срещата с Камий го бе разтърсила. Беше я напуснал внезапно, за да я открие отново в тази невъзможна ситуация с някакъв кретен, който се бе изсулил, стъпвайки на пръстите на лъснатите си обувки и отнасяйки двата си песа. Хвърлила се бе в обятията на първия тъпанар, обещал й кой знае какво. И резултатът бе налице. Господи, дори не попита за пола на детето, нито как се казва. Изобщо не се сети. Правеше купчини с плочките от доминото. Говореше й за дракони и за маджонг. И защо толкова държеше да намери тези дракони? А, да, заради прозорците.

Адамсберг поклати глава. Пиенето не му понасяше. Не беше виждал Камий от цяла година и отиде в дома й пиян като свиня, нареди й да извади доминото, настоя да види таткото. Ама също като шефа на гъските. Никаква милост за шефа на гъските — щеше да го натика в катедралата и да го остави да кряка като последния глупак горе на камбанарията.

Измъкна правилата на играта от джоба, в който ги бе пъхнал, и тъжно ги разлисти. Беше старо пожълтяло указание от времето на бабите. Сапеките, бамбуковите пръчки, йероглифите, ветровете и драконите — сега си спомняше за всичко. Бавно прегледа страниците, търсейки онази ръка, която според майката Гийомон съпругът й не бе способен да събере. Спря на Специални комбинации , които бяха много трудни за съставяне. Като например Зелената змия , пълна серия от бамбукови пръчки, плюс тройка от зелени дракони. За игра, за развлечение. Проследи с пръст списъка на комбинациите и спря на Ръце от оньори . Тези ръце включваха тройки от дракони и ветрове. Пример: три западни вятъра, три южни вятъра, три червени дракона, три бели дракона и чифт северни ветрове. Върховна, почти непостижима комбинация. Бащата Гийомон е бил прав изобщо да не се опитва да я постига. Не му е пукало за нея. Както на Адамсберг не му пукаше за правилата на играта, които държеше в ръката си. Не тази книжка искаше да държи, а Камий, тя беше едното от нещата в живота му, което искаше да държи. И което беше прецакал. Както се беше прецакал на пътеката, както бе прецакал преследването на съдията, завършило в Колери при белия майчин дракон.