Фред Варгас - Ветровете на Нептун

Жозет търпеливо се зае отново да разглежда оцелелите букви, да ги комбинира, да съставя с тях думи — напразно. Дойде Клемантин с чаша мляко в ръка и се наведе през рамото й.

— Това ли ти е проблемът? — попита тя.

— Сбъркала съм и се опитвам да разбера къде е грешката.

— Ами да ти кажа ли нещо, клета ми Жозет?

— Ако обичаш.

— Тъмна Индия е тази твоя работа. И само индийците могат да я разберат. Да ти донеса ли топло мляко?

— Не, благодаря, Клеми. Мисля да се позанимая с това нещо.

Клемантин тихо затвори вратата на кабинета. Не трябваше да безпокои Жозет, когато си блъскаше мозъка.

Жозет отново се зае с работа, като се съсредоточи върху единствената група от букви, която би могла да я насочи — онова ау , тази рядка комбинация от гласни. Аутист, каучук. Наистина тъмна Индия — права беше Клемантин.

Жозет живо насочи молива си към листа. Разбира се, че беше тъмна Индия. Думата не беше френска, бе чужда дума. Име на река, на индианска река. Утауе , написа тя трескаво под двете гласни. Този път усети радостното трепване на хакера, открил подходящия ключ за поредната ключалка. И дам за Адамсберг, а не за Амстердам. Ком и дир за командировка. Странно, помисли Жозет, колко трудно се виждат нещата отблизо. Но в съня си бе разбрала благодарение на червените листа. Не е кръв, увери я Клемантин. Разбира се. Не беше кръв, а червените листа на канадския клен, които през есента покриват пътя. Прехапала устни, Жозет постепенно написа думите, които най-после започнаха да се подреждат и придобиваха смисъл. Дев за девойка, а не за девет, ека за пътека, а не за човека.

След десет минути Жозет с облекчение съзерцаваше делото си — сега вече бе сигурна, че ще заспи: Адамсберг — командировка — Утауе — пътека — девойка . Постави листа на коленете си.

Излизаше, че Адамсберг е влачил след себе си доносник — Микаел Сартона. Това не доказваше нищо, що се отнася до убийството, но поне бе сигурно, че младежът знаеше къде ходи комисарят и с кого се среща на пътеката. И че предаваше на някого тези сведения. Жозет затисна листа с клавиатурата и се пъхна под завивките. Доволна бе, че грешката не е свързана с хакерската й работа, а с декодирането.

— Твоя маджонг — повтаряше Адамсберг.

Камий се поколеба, после се приближи до чешмата. Опиянението лишаваше гласа на Адамсберг от присъщия му чар, като го правеше по-остър и неясен. Камий разтвори две хапчета в чаша вода и му я подаде.

— Пий — каза тя.

— Трябват ми дракони, разбираш ли. Големи дракони — обясни Адамсберг, преди да изпие чашата.

— Говори по-тихо. За какво са ти дракони?

— За да запуша едни прозорци.

— Хубаво — съгласи се Камий. — Ще ги запушиш.

— Включително с лабрадорите на онзи тип.

— Включително. Говори по-тихо.

— Защо?

Камий не отговори, но Адамсберг проследи краткия й поглед. В дъното на ателието забеляза миниатюрно легло.

— Да бе, разбира се — обяви той, като вдигна пръст. — Детето. Да не събудим детето. Нито таткото с кучетата.

— Значи знаеш? — каза Камий с неутрален тон.

— Нали съм ченге, знам всичко. Монреал, детето, татенцето с кучетата.

— Хубаво. Как дойде? Пеш ли?

— С мотопед.

Ха сега де, каза си Камий. Не можеше да го остави да кара в това състояние. Извади старата игра на маджонг, останала от баба й.

— Ето — каза тя, като постави кутията върху плота, — поиграй си на домино. Аз ще почета.

— Не ме оставяй. Загубил съм се и съм убил едно момиче. Обясни ми как се играе. Искам да намеря драконите.

Камий хвърли изпитателен поглед на Адамсберг. Да насочи вниманието на Жан-Батист към доминото изглеждаше за момента единственото разумно решение. Докато подействат хапчетата и бъде в състояние да си тръгне. Ще му направи и едно силно кафе, та да не заспи на бара.

— Къде са драконите?

— В играта има три серии плочки — обясни Камий с успокоителен тон и с предпазливостта на жена, заговорена на улицата от не съвсем адекватен мъж. Да говори кротко и да се измъкне, щом се появи възможност. Да го залиса с доминото на баба си. Подаде му чаша черно кафе.

— Серията на Сапеките 8 8 Сапеки — древна китайска монета. В играта маджонг се наричат и „кръгчета“. — Б.пр. , серията на Йероглифите, серията на Бамбука — от номер едно до номер девет. Разбираш ли?

— За какво служат?

— За игра.

— Ето ги оньорите — Изток, Запад, Север, Юг. И твоите дракони.

— Аха — доволно каза Адамсберг.