Фред Варгас - Във вечната гора

Но Ариан се бе измъчвала в продължение на десет години, тъй като в рецептата от De reliquis ясно се казваше: Пет пъти идва времето на младостта, когато трябва да го преобърнеш, вън от обсега на неговата нишка, минава и заминава.

По този въпрос Адамсберг и хората му бяха направили груба грешка в изчисленията — бяха умножили по пет петнайсетгодишната възраст, така че получените седемдесет и пет години да съответстват на възрастта на медицинската сестра. Само че по времето, когато са преписвали на ръка De reliquis , петнайсет години са били зряла възраст, когато момичето вече е ставало майка, а момчето е яздело кон. Времето на младостта е свършвало на дванайсет години и моментът, в който е трябвало да се преобърне ходът на смъртта и да се излезе извън обсега на косата й, е настъпвал на шейсет години. Ариан е била пред прага на шейсетте години, когато е започнала да извършва тъй отдавна планираните убийства.

Адамсберг започна официалното записване на разпита на задържаната за предумишлени убийства и опити за убийства Ариан Лагард в един и двайсет през нощта, на 6 май, в присъствието на полицаите Данглар, Мордан, Веранк, Есталер и на доктор Ромен.

— Какво става, Жан-Батист? — питаше Ариан, мило загледана в стената.

— Прочитам ти обвинителния акт в първата му редакция — меко обясни Адамсберг.

Тя знаеше всичко и не знаеше нищо и му бе трудно да издържа погледа й, когато го срещнеше, толкова беше дружелюбен и високомерен, изпълнен с разбиране и злоба, така яростна бе борбата между Алфа и Омега. Неосъзнат поглед, който объркваше събеседниците й и ги запращаше към собствената им лудост, към непоносимата идея, че може би и зад собствените им стени се крият незнайни чудовища, готови да отворят кратера на непознат вулкан. Адамсберг прочете дългия списък на престъпленията й, като се опитваше да долови трепване, да разбере дали някое от тях няма да предизвика някаква реакция, някое издайническо изражение върху царственото лице на Ариан. Но Омега бе прекалено опитна, за да се разкрие. Иззад непрозрачната преграда, която бе издигнала пред себе си, тя слушаше и се усмихваше в сянката. И единствено тази малко изкуствена и механична усмивка говореше за скритото й съществуване.

… за убийствата на Пание Жанин, двайсет и три годишна, и на Беладан Кристиян, двайсет и четири годишна, любовници на Лагард Шарл Андре, ваш съпруг; за това, че сте насърчили и организирали бягството от затвора във Фрайбург, Германия, на Ланжевен Клер, седемдесет и пет годишна; за убийството на Карлщайн Ото, петдесет и шест годишен, надзирател в затвора във Фрайбург; за убийствата на Шател Елизабет, трийсет и шест годишна, служителка в туристическа агенция, на Вилмо Паскалин, трийсет и осем годишна, помощничка в обущарница, на Диала Тунде, двайсет и четири годишен, безработен, на Сламен Дидие, двайсет и две годишен, безработен; за опит за убийство на Ретанкур Виолет, трийсет и пет годишна, лейтенант от полицията; за убийството на Гримал Жил, четирийсет и две години, сержант от жандармерията; за опит за убийство на Бидо Франсин, трийсет и пет годишна, чистачка в аптека; за втори опит за убийство пред свидетели на Ретанкур Виолет; за оскверняване на телата на Шател Елизабет и Вилмо Паскалин.

Адамсберг остави листа. Осем убийства, три опита за убийство, два осквернени трупа.

— За осакатяването на Нарцис, котарак, единайсетгодишен — прошепна той, — за изкормянето на Големия рижавец, десетовръх рогач, и на двама от безименните му другари. Слушаш ли ме, Ариан?

— Просто те питам какво правиш.

— Винаги си ми се сърдила, нали? Никога не ми прости, че опровергах резултатите ти по случая Юбер Сандрен.

— Я гледай. Що за идея фикс.

— Когато си подготвяла плана си, си избрала именно моята Бригада. Да победиш и смъртта, и мен — това си искала.

— Командироваха ме в Бригадата.

— Защото имаше вакантно място, което си поискала. Извадила си доктор Ромен от строя, като си го принудила да яде птичи курешки.

— Птичи курешки ли? — тихо попита Есталер.

Данглар разтвори ръце в знак на неведение. Ариан извади цигара от чантата си и Веранк й поднесе огънче.

— Докато ми е разрешено да пуша — нежно каза тя на стената, — можеш да говориш, каквото си искаш. Бяха ме предупредили за теб. Ти не си нормален. Майка ти е била права — вятърът преминава през ушите ти.

— Остави майка ми на мира, Ариан — твърдо каза Адамсберг. — С Данглар и Есталер те видяхме да влизаш в двайсет и три часа в стаята на Ретанкур със спринцовка с новаксон в ръка. Какво мислиш по този въпрос?