Фред Варгас - Във вечната гора

— Така е.

— Посещават те всяка седмица и ти носят лекарствата, нали?

— Да.

Адамсберг завърза найлоновия плик и го остави на пода.

— Ще ги отнесеш ли?

— Да. А ти ще пиеш вода и ще пикаеш колкото можеш. След седмица ще можеш да стоиш на краката си. Не се безпокой за гавелона и енержила, аз лично ще ти ги нося. Истински. Защото в твоите лекарства има най-гадна свинска жлъчка. Или неразположение, както предпочиташ.

— Не знаеш какво приказваш, Адамсберг. Не знаеш кой ми ги носи.

— Напротив. Една твоя добра позната, която много уважаваш.

— Откъде знаеш?

— Защото в този момент познатата ти е в кабинета ми с белезници на китките. Защото е убила осем души.

— Шегуваш ли се, бе човек? — каза Ромен след кратко мълчание. — За едно и също лице ли говорим?

— За един голям ум с глава на раменете. И за един от най-опасните убийци. За Ариан Лагард, най-знаменитата патоложка на Франция.

— Сам виждаш, че не си в ред.

— Тя е дисоциирана, Ромен.

Адамсберг повдигна лекаря и го поведе към леглото му.

— Вземи парцала — каза Ромен. — Може да потрябва.

— Добре.

Ромен седна върху завивките с колкото заспало, толкова и уплашено изражение и започна да си спомня едно по едно посещенията на Ариан Лагард.

— Познаваме се открай време — каза той. — Не ти вярвам, приятелю, не е искала да ме убие.

— Не е. Просто е трябвало да те извади от строя, за да може да заеме мястото ти, докато си свърши работата.

— Коя работа?

— Аутопсията на собствените й жертви. За да ни каже само това, което желае. За да твърди, че ги убива жена, висока метър и шейсет и два, за да ме запрати по следите на медицинската сестра. Да не спомене, че косите на Елизабет и Паскалин са били отрязани до корен. Ти ме излъга, Ромен.

— Да, приятелю.

— Каза ми, че Ариан е направила груба професионална грешка, като не е забелязала отрязаните кичури. Но с казаното ти всъщност натопи приятелката си. А с премълчаното възпрепятства следствието. Преди да вземеш решение, си искал да си сигурен в себе си, затова си поискал от Ретанкур да увеличи снимките на Елизабет.

— Да.

— Ретанкур се е запитала защо и е разгледала снимките с други очи. Забелязала е следата от дясната страна на черепа, но не е могла да определи от какво е. Това я е тормозело и е дошла да те попита. Какво си търсел ти, какво си видял? Видял си една малка част от черепа скалпирана. Но не си го казал. Решил си да ни помогнеш, доколкото можеш, но без да навредиш на Ариан. Даде ни информация, но леко видоизменена. Спомена за отрязани, а не за обръснати коси. В края на краищата какво значение би могло да има това за разследването? Все са коси. Затова пък така оправда Ариан. Като заяви, че само ти можеш да се сетиш за такова нещо. Историята ти за прясно отрязаните коси, по-равни и прави по краищата, беше измислена.

— От начало до край.

— Няма начин да забележиш на снимка подобни подробности. Баща ти наистина ли е бил фризьор?

— Не, беше лекар. Отрязани или обръснати коси, с какво това би променило хода на разследването? Не исках да създавам неприятности на Ариан пет години преди пенсионирането й. Мислех, че просто е сгрешила.

— Но Ретанкур се е запитала как Ариан Лагард, най-опитната патоложка в страната, е могла да пропусне подобно нещо. Струвало й се е невъзможно да не го е забелязала, след като ти си го видял на снимка. От което е заключила, че Ариан просто не е искала да ни каже. А защо? След като си е тръгнала оттук, тя е отишла да види Ариан в моргата. Разпитала я е и Ариан е видяла, че става опасно. Закарала я е в хангара с фургон на моргата.

— Полей ме пак с вода.

Адамсберг намокри парцала със студена вода и силно разтърка главата на Ромен.

— Има нещо, което не пасва — каза Ромен, с глава под парцала.

— Какво нещо? — попита Адамсберг, като спря да разтрива.

— Неразположението ми е отпреди Ариан да заеме поста ми в Париж. Тя беше още в Лил. Как ще обясниш това?

— Дошла е в Париж, влязла е в дома ти и е заменила лекарствата ти със свои.

— Гавелона.

— Да, инжектирала е в капсулите с гавелон съставена от нея смес. Ариан винаги е обожавала да прави смеси, нали знаеш? След това е трябвало само да изчака в Лил, докато станеш напълно нетрудоспособен.

— Тя ли ти каза? Че ме е упойвала?

— Тя още не е казала нито дума.

— Тогава? Откъде можеш да си сигурен?

— Сигурен съм, защото това бе първото нещо, което Ретанкур се опита да ми каже — Щом римлянинът сетен умре, от мен сразен, от щастие ще ида при господ в този ден. Избрала е тези стихове не заради Камий или Корней, а заради теб. Мислела е за теб, за твоите въздишки и неразположения. Ти си римлянинът 9 9 На френски името Ромен (Romain) означава и римлянин. — Б.пр. , изтощен от една жена.