Фред Варгас - Във вечната гора

— Но това е смешно — Аронкур, хотела. Много е грубо, няма да повярва.

— Ще повярва. Млъкнете сега, Данглар. Есталер, внимавайте. Дишате много шумно.

— Извинявам се — каза Есталер. — Алергичен съм към пролетния полен.

— Изсекнете се хубаво и повече не мърдайте.

Адамсберг се изправи за последен път и дръпна пердето още десет сантиметра. Тъмнината трябваше да е съвършена. Убиецът щеше да е напълно безшумен, както го бяха описали Франсин и пазачът на гробището в Монруж. Нямаше да чуят стъпките му, за да се подготвят предварително. Трябваше да го видят, преди той да ги види. Трябваше тъмнината в ъглите да е особено плътна. Адамсберг седна и стисна в ръка електрическия прекъсвач. Щеше да го натисне само веднъж, веднага щом убиецът влезе на два метра навътре в стаята. После Есталер ще блокира изхода, а Данглар ще го държи на мушка. Чудесно. Погледът му се спря на леглото, където тази, която пазеха, спокойно спеше.

Докато Франсин си почиваше, добре охранявана в хотелчето в Аронкур, на трийсет и шест километра оттам, в „Сен Венсан дьо Пол“ Сянката погледна часовника си. В двайсет и два часа и петдесет и пет минути тя безшумно отвори вратата на килера. Тръгна бавно със спринцовка в дясната ръка, следейки номерата на стаите. Двеста двайсет и седма, стаята на Ретанкур, останала незаключена за през нощта, охранявана от сънливеца. Сянката го заобиколи, без Меркаде да помръдне. В средата на стаята масивното тяло на лейтенанта се очертаваше съвсем ясно под завивките, ръката й висеше покрай леглото и сякаш се предлагаше.

Адамсберг пръв я забеляза, без сърцето му да се разтупти. Натисна с палец прекъсвача. Есталер препречи вратата, Данглар насочи пистолета в гърба й. Сянката не извика, нито проговори, докато Есталер й закопчаваше белезниците. Адамсберг отиде до леглото и прекара пръсти през косите на Ретанкур.

— Хайде — каза той.

Данглар и Есталер измъкнаха плячката си вън от стаята, а Адамсберг загаси лампата на излизане. Пред болницата бяха паркирани две коли на Бригадата.

— Изчакайте ме в кабинета ми — нареди Адамсберг. — Няма да се бавя.

В полунощ Адамсберг почука на вратата на доктор Ромен. Пет минути по-късно лекарят му отвори, блед и рошав.

— Ти си напълно побъркан — каза Ромен. — Какво искаш?

Лекарят едва стоеше на краката си и Адамсберг го издърпа заедно със ските му до кухнята, където го сложи да седне на същото място като през нощта на живото на девицата .

— Спомняш ли си какво ми поиска?

— Нищо не съм ти искал — измънка замаяният Ромен.

— Поиска да ти намеря някоя стара рецепта срещу неразположение. И аз ти обещах да ти намеря.

Ромен примигна и облегна натежалата си глава на ръката си.

— Какво си ми намерил? Птичи курешки? Свинска жлъчка? Или ще изкормиш някоя кокошка и ще я поставиш още топла на главата ми? Знам ги аз старите рецепти.

— И какво мислиш за тях?

— За такава ли идиотщина ме събуди? — възмути се Ромен и протегна несръчна ръка към кутийката с тонизиращи хапчета.

— Изслушай ме — каза Адамсберг и задържа ръката му.

— Тогава ме полей със студена вода.

Адамсберг го поля със студена вода и разтри главата му с един мръсен парцал. После заотваря чекмеджетата, докато намери найлонов плик за боклук, който разкъса и разстла между двамата.

— Ето го твоето неразположение — каза той, поставяйки ръката си на масата.

— В плика?

— Съвсем си оглупял.

— Знам.

— Ето го тук — каза Адамсберг и показа една от кутийките с жълти и червени капсули, след което я пусна в плика.

— Остави ми хапчетата.

— Няма.

Адамсберг стана и отвори всички кутии, които намери наоколо.

— Това какво е? — попита той.

— Гавелон.

— Виждам. Но за какво е?

— За стомах. Винаги съм го взимал.

Адамсберг направи купчинка от няколко кутийки гавелон, после втора с друго лекарство, енержил, после ги изсипа в плика.

— Много ли такива си изгълтал?

— Колкото можах. Остави ми хапчетата, де.

— Твоите хапчета, Ромен, са твоето неразположение. То е вътре в тях.

— Но аз знам какво представлява гавелонът.

— Но не знаеш какво има вътре в него.

— Гавелон, човече, какво друго.

— Не, има отвратителна смес от птичи курешки, свинска жлъчка и топла заклана кокошка. Ще ги дадем за анализ.

— Съвсем си оглупял, Адамсберг.

— Чуй ме добре, опитай се да се съсредоточиш — каза Адамсберг и отново го хвана за китката. — Ти имаш прекрасни приятели, Ромен. И приятелки, като Ретанкур. Които се грижат за теб и ти спестяват доста неща, нали? Защото не ходиш сам до аптеката, не е ли така?