Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

Уилям откри, че е възбуден. Нищо не можеше да се сравни с това. Качи се на масата за балсамиране и се надвеси над жената.

Голото тяло на Даяна Гин бе пепеляво на цвят, но достатъчно красиво на слабата светлина. Устните й бяха пълни и сини. Той се запита как е умряла, тъй като не изглеждаше болна. Нямаше видими наранявания. Не бе претърпяла катастрофа.

Уилям внимателно отвори клепачите и погледна в очите й.

— Здравей, сладурано. Ти си красива, Даяна — прошепна той замечтано. — Това не е просто евтин комплимент. Наистина си красива. Ти си необикновена. Ти си на висотата на тази вечер, на Майкъл и мен. И ние ще бъдем на висотата ти.

Пръстите му леко погалиха бузите й, после дългия й врат, гърдите, които не бяха щръкнали, а по-скоро като пакет желе. Огледа линиите на вените й. Толкова красиви. Почти му се зави свят от копнеж по Даяна Гин.

Докато Уилям стоеше наведен над тялото, брат му леко погали тънките ходила на жената, после бавно и нежно плъзна длани по дългите й бедра. Стенеше слабо, сякаш се опитваше да я събуди от дълбок сън.

— Обичаме те — прошепна Майкъл. — Знаем, че можеш да ни чуеш. Все още си в тялото си, нали? Знаем това, Даяна. Знаем съвсем точно какво чувстваш. Ние сме безсмъртни.

Продължавах да се впечатлявам от изключителната дисциплина и трудолюбие на Джамила Хюз. Какво й даваше сили? Нещо, погребано в миналото? Нещо по-очевидно в настоящето? Фактът, че тя бе една от двете жени детективи в отдел „Убийства“ в полицейското управление на Сан Франциско? Може би всичко това накуп? Джамила вече ми беше казала, че не е ползвала и ден отпуск от почти две години. Това ми звучеше доста познато.

На следващия ден, докато бяхме в управлението, няколко пъти споменах невероятната й професионална етика, но тя отмина коментарите ми. Останалите детективи я уважаваха. Тя бе обикновен човек. Не си придаваше важности. Не се преструваше. Открих, че има прякор. Подхождаше й — Джам.

Прекарах няколко часа следобед в опити да науча всичко възможно за тигрите. Проверявахме всеки зоопарк и убежище за животни в района в опит да открием всеки един тигър в Калифорния. Засега зловещата котка убиец бе най-добрата ни следа.

Някои бе успял да командва и контролира тигъра преди и след като е нападнал и захапал Дейвид О’Хара в парка „Голдън Гейт“. Някой дресьор на животни? Ветеринарен лекар?

Челюстта на тигъра е толкова силна, че може да строши кост и да я направи на прах. Но някой бе успял да отдели тигъра от плячката му.

Всички видове тигри се считат за застрашен от изчезване животински вид. Тяхното съществуване е застрашено както от загубата на естествения им хабитат, така и от бракониерите. Възможно ли бе убийците да са борци за опазване на околната среда?

Тигрите имат магическо значение в някои култури, особено в някои части на Африка и Азия. Дали това има някакво значение за случая?

Бях загубил представа за времето и когато вдигнах глава от бележника, в който си водех записките, навън вече се стъмваше. Джамила вървеше по коридора в посока към мен.

Беше с дългото си черно кожено яке и изглеждаше готова да си тръгва. Беше си сложила и червило. Може би имаше среща. Изглеждаше страхотно.

— Хайде да идем да пийнем по една бира.

— Направо съм скапан, а трябва да прегледам още няколко папки. Мисля, че още страдам от часовата разлика. — Още докато изричах тези думи, се чудех защо, по дяволите, ги казвам.

Тя вдигна ръка.

— Достатъчно. Можеше просто да кажеш: не, не си моят тип. Какво толкова. Тогава до утре сутрин. Благодаря ти за помощта. Наистина. — Видях, че се усмихна, докато се обръщаше, после тръгна надолу по коридора към асансьорите. После забелязах, че клати глава.

След това седях известно време загледан в улиците на Сан Франциско. Въздъхнах и поклатих и аз глава. Усетих, че ме завладява някаква позната умора. Отново бях сам и не можех да виня никого за това. Защо бях отказал на Джамила да излезем да пийнем бира? С нея ми беше приятно. Нямах други планове и не бях чак толкова изморен от часовата разлика.

Но всъщност знаех причината. Не беше кой знае колко сложно. Бях се сближил с двете си предишни партньорки в полицията. И двете бяха жени, които харесвах. И двете бяха мъртви.

Мислителя още бе на свобода.

Дали не бе в Сан Франциско точно сега?

Джамила Хюз беше ли в безопасност в собствения си град?

Звънът на телефона в хотелската стая ме събуди рано на следващата сутрин. Бях замаян и не напълно събуден, когато вдигнах слушалката.