Джеймс Патерсън - Теменужките са сини

— Вестниците и телевизията винаги разбират нещата погрешно, братле. Те са част от по-големия проблем, който трябва да бъде разрешен. Като онези двама адвокати в Мил Вали. Свърши ли с яденето?

Майкъл лапна наведнъж остатъка от хамбургера си — беше поръчал месото в него да е почти сурово.

— Готово, обаче съм гладен, трябва да се нахраня. — Красивите му очи бяха замъглени.

Уилям се усмихна и целуна брат си по бузата.

— Да тръгваме тогава. Имам чудесен план за тази вечер.

Майкъл се сепна.

— Не трябва ли да сме по-внимателни? Нали ченгетата ни търсят? Вдигна се много шум.

Уилям продължи да се усмихва. Обожаваше наивността на брат си. Тя го развеселяваше.

— Вдигна се изключително много шум. Ние сме най-великите. Хайде, братле. И двамата имаме нужда да се нахраним. Заслужаваме го. Освен това ченгетата не знаят кои сме. Никога не забравяй това: ченгетата са бездарни и тъпи.

Уилям изкара белия микробус обратно на шосето, по което пътуваха, преди да се отбият в ресторанта. Съжаляваше, че не бяха взели тигъра със себе си, но това пътуване бе твърде дълго. Паркира пред един неприятно осветен търговски център и огледа табелите — големи търговски вериги и банка. Мразеше ги всичките, както и хората, които пазаруваха в тях.

— Да не мислиш да си търсим плячка тук? — попита Майкъл. Сините му очи бързо обходиха магазините със загрижено изражение.

Уилям поклати глава. Русата му опашка се раздруса.

— Не, разбира се, че не. Тези хора не са достойни за нас, Майкъл. Е, може би онази блондинка с тесните дънки ей там си струва отчасти.

Майкъл изви глава настрани, после облиза устните си.

— Тя става. За предястие.

Уилям изскочи от колата и отиде до далечния край на паркинга. Ходеше наперено, усмихнат и с високо вдигната глава. Майкъл го последва. Братята прекосиха задния двор на банката. После препълнения паркинг на ресторанта, от който се носеше мирис на пържен бекон и дебели хора.

Майкъл започна да се усмихва, когато се досети какво е намислил брат му. Бяха правили това и преди.

Пред тях се появи строга черно-бяла табела, осветена отзад. Погребално бюро „Сорел“.

На Уилям му отне по-малко от минута да отвори задната врата на погребалния дом. Не беше никакъв проблем, тъй като предохранителните мерки бяха сведени до минимум.

— Сега ще се нахраним — каза той на Майкъл. Започваше да се възбужда и обонянието му го отведе в залата за балсамиране. Откри три трупа, прибрани в хладилниците. — Двама мъже и една жена — прошепна той.

Уилям бързо огледа телата. Бяха пресни. Двете бяха балсамирани, едното не. Уилям разбираше от некрология, знаеше какво се прави в погребалните домове. Процесът на балсамиране включваше източване на кръвта от вените и инжектиране на нейно място на течност на основата на формалдехида. В сънната артерия и югуларната вена се вкарваха тръбички, свързани към специални помпи. Следващата стъпка бе изпразване на вътрешните органи от техните течности. Останалата работа бе чисто козметична. Зашиваха с тел челюстите на мъртвия. Наместваха и залепяха устните със специално лепило. Поставяха под клепачите специални капачета, за да не потънат очните ябълки навътре в черепа.

Уилям посочи центрофугата, която се използваше при източването на телата от кръвта и останалите течности. Засмя се.

— Тази вечер това няма да ни трябва.

Всичките му сетива бяха изострени. Чувстваше се непобедим. Нощното му зрение бе отлично. Нямаше да им трябва никакво осветление, освен слабата светлина на настолната лампа.

Отвори хладилника и взе небалсамираното тяло в ръце. Отнесе трупа — около четирийсет годишна жена — до близката порцеланова маса.

Уилям гледаше брат си и леко потриваше длани. Пое си дълбоко дъх. И преди бяха нападали погребални домове и въпреки че това не можеше да се сравни с прясно убита плячка, все пак си беше плячка.

Освен това мъртвата жена бе сравнително добър екземпляр за възрастта си. Бе привлекателна и превъзхождаше по техните критерии жената, която бяха нападнали и чиято кръв бяха изпили в Сан Франциско. На трупа имаше закачена табелка с името й — Даяна Гин.

— Надявам се, че някой погребален агент не ни е изпреварил с Даяна — каза Уилям на брат си. Разни извратени нещастници понякога се хващаха на работа в погребалните домове, за да могат да се гаврят на воля с мъртъвците. Претърсваха без никаква необходимост вагиналните и аналните отвори на труповете. Други се забавляваха, като правеха секс с мъртъвците в ковчезите. Случваше се по-често, отколкото хората биха могли да предположат.