Лиза Марклунд - Червения вълк

Аника усеща адреналинът да нахлува в главата й, отлепя поглед от лицето на мъжа, заобикаля бюрото и се изправя точно пред него.

— А с теб какво ще се случи? — съска тя с приглушен глас. — Да не мислиш, че ще си останеш зад това бюро, след като разкажа всичко както си е, включително заплахата ти да ме съсипеш заради моя отчаян опит да спася брака си? Да не би да си въобразяваш, че ще ти остане капка авторитет, след като се разчуе, че се опитваш са спреш статия, която разобличава най-наглото посегателство срещу свободния печат в наши дни? Когато стане широко известно, че си използвал непубликувана информация относно действащ министър, станала достояние на редакцията, за да го изнудиш с цел да навредиш на конкурент? А какво ще кажеш за Асоциацията на вестникарските издатели? Нима допускаш дори за миг, че ще те огрее председателското място? Свършено е с теб, Шюман. Може заедно да пропаднем, но ти ще се срутиш от много по-високо.

Той я гледа втренчено. Аника усеща огъня в очите си и отвръща на погледа му.

В него има нещо мрачно и неуловимо, сенки на страст и амбиция, на усет към обстановката, оформени и деформирани от дългогодишен опит. Когато мисли и проблеми влизат в главата на главния редактор, те не текат по права линия. Мятат се и лъкатушат по оставени от предишни случаи коловози, но ходът им си остава логичен.

Андерс Шюман е прагматик. Той ще направи онова, което е необходимо, за да остане невредим в максимална степен, а също и дребните му интереси.

Аника е принудена да се усмихне.

— А какво става, ако пуснем материала? — проговаря той кротко, със съмнение в гласа.

Пламъците в очите й угасват.

— Вечерна поща укрепва позициите си на лидер в защитата на гражданските свободи, като неутрализира всяко възможно съмнение относно днешните ни ценности. Само ние браним истината и демокрацията. Без нас варварите ще се налудуват на воля.

— Евтино — отбелязва главният.

— Всичко зависи от начина, по който го поднесем — възразява Аника. — Хората ще ни повярват, ако ние сами си повярваме.

Главният изправя гръб и посяга за бутилката минерална вода, отпива и я поглежда изпод вежди.

— Блъфираш — казва той, след като връща бутилката на мястото й. — Никога не би причинила подобно нещо на вестника.

Аника се замисля.

— По-рано не бих, но сега и окото ми няма да мигне.

— Сигурно си се побъркала — решава Шюман.

Тя присяда на бюрото и опира лакти о колене. Сключва длани и се накланя напред.

— Знаеш ли — заговаря спокойно Аника, — може и да си прав, но това го знаем само двамата. Ако се опиташ да спреш публикуването с довода, че съм душевноболна, само ще влошиш нещата.

Шюман поклаща глава.

— Дори ако само допусна мисълта за публикуване на това нещо, край с мен, завинаги — промълвя той толкова тихо, че Аника едва го чува.

— Нима не разбираш колко много грешиш? Ако го направим както трябва, оставаш на това бюро за вечни времена. Абсолютно недосегаем.

Той вдига поглед към лицето й. Цяла бездна бушува в него, гигантска битка на сенки.

— Помисли само — продължава Аника. — Казваме нещата точно каквито са, цялата история от край до край. Как сме открили, че Карина Бьорнлунд е член на терористична група, как съм го казала на теб, а ти на председателя на борда, който, от своя страна, изпраща имейл до министъра с молба за спешна среща — разполагам с входящия номер на документа. Как се е възползвал от наученото от мен и теб, за да я изнуди, да я подтикне към внасяне на изменение в правителствен проектозакон, чиято скрита цел е ликвидиране дейността на телевизионен канал, застрашил деловите интереси на нашите собственици. Но ние разкриваме истината независимо от опасността, ти проявяваш характер, в качеството си на законно отговорен за всички публикации, поемаш изцяло риска, и ето че ставаш шеф на Асоциацията на вестникарските издатели.

— Няма да се получи — възразява той тихо.

Аника пуска тънка усмивка.

— Напротив, ще се получи. И знаеш ли защо? Защото всичко това е истина.

— Не си струва.

— Ако това не си струва, кое тогава? Ние за какво сме тук? Да осигуряваме дивиденти по акциите на собствениците, или да браним демокрацията?

— Нещата не са толкова прости.

— Бъркаш. Точно толкова прости са.

Скача от бюрото, взема чантата си и я мята през рамо.

— Тръгвам.

— Става дума само за един лайнян американски канал.

— Това няма абсолютно никакво значение.

Вижда как се спихва като продупчен балон.