Лиза Марклунд - Червения вълк

— Какви игрички играеш? — пита главният, без да вдига глава, с усилие да прозвучи насмешливо, но загрижено.

Тя го гледа втренчено, усещането за пропадане още е с нея, умора пулсира из цялото й тяло.

— Написала съм статия, която излиза в утрешния брой — отговаря Аника с безизразен глас.

Той взема химикалка и започва да почуква с нея върху листа.

— Сигурно няма да те изненадам, ако отбележа, че нося отговорност за всичко, което се публикува в този вестник. Решението дали тази статия ще излезе, или не, е изцяло мое.

Тя преглъща с усилие.

— И?

— И аз казвам не.

— Тогава ще я занеса другаде.

— Не можеш — заявява Андерс Шюман.

— Мога като стой, та гледай — отвръща бързо тя. — От Работник няма да откажат. Те гръмнаха за корупция в правната система през петдесетте. Ще я лапнат като топъл хляб.

— Забранявам.

— Свобода на словото — напомня Аника. — Да си чувал този израз? Свободен свят, демокрация? Ако моят работодател — в дадения случай Вечерна поща — каже не на моя статия, аз придобивам правото да я предложа другаде.

Усеща пулса си да забързва. Атмосферата е заредена с неговите съмнения и неодобрение. Няколко секунди мълчание.

— Днес имах крайно неприятен разговор — проговаря най-сетне той. — Коя е София Гренборг?

Подът пропада под нея. Зяпва от изненада, а кръвта се отдръпва от лицето й.

— Какво имаш предвид?

— Откъде я познаваш?

— Колежка е на… мъжа ми.

— Аха! — реагира Шюман с пламъче в погледа. — Значи, работи с мъжа ти. В тясно сътрудничество?

Мислите нахлуват, блъскат се една в друга във вихрен танц.

— Тя ли се обади? — пита Аника и чува потресения си глас.

— Не, не тя, а шефът й от Федерацията на областните управи. Знаеш ли за какво става дума?

Тя поклаща глава с пресъхнала уста.

— Твърдят, че си се обаждала в техните отдели с инсинуации по неин адрес? Така ли е?

Аника поема дълбоко въздух.

— Получих някои сведения.

— Добре. Получила си сведения, че тази жена е подправила данъчните си декларации, че е била десен екстремист и надува служебните си разходи, така ли?

Аника прибира лакти до тялото. Разговорът не върви точно както си го е представяла.

Кимва.

— Доколко тясно е сътрудничеството им с мъжа ти?

— Не кой знае колко. Участват в една и съща работна група.

— В извънработно време? — Шюман се накланя към нея. — Често ли закъснява вечер?

Аника вдига брадичка.

— Понякога.

Тишината в стаята натежава. Аника преглъща шумно.

— Разгадали са ходовете ти — казва бавно главният редактор. — Реших, че трябва да го знаеш. Разбрали са, че просто правиш опит да я окаляш. Но те, така или иначе, ще й посочат вратата. И знаеш ли защо?

Аника го гледа объркана и потресена. Ще й посочат вратата? Уволнили ли са я? Нима ще изчезне от хоризонта?

— През пролетта се сливат със Съюза на общините — съобщава Шюман с леден глас. — Точно в момента не могат да си позволят компроматна кампания от страна на Вечерна поща. Всъщност дават мило и драго, за да избегнат подобна възможност. Една криза в доверието към тяхната институция ще сведе до нула резултатите от усилията им през последните четири години.

Главният няма повече сили да остане на едно място, става и започва да мери помещението с крачки, а после спира и се надвесва над нея.

— Да не мислиш, че не ми е ясно? Тя е станала прекалено близка с мъжа ти, нали? Колко близка? Да не се чукат в семейното ложе?

Аника запушва уши с длани и затваря очи.

— Престани! — крясва тя.

— Как си посмяла? — виква главният в отговор. — Как си посмяла да злоупотребиш със служебното си положение в този вестник за собствени нечисти интереси?

Тя отпуска ръце и отваря широко очи.

— Много те бива в приказките — проговаря Аника с отпаднал глас.

Чертите на лицето му се изкривяват от дива ярост. Взира се в очите й, сякаш търси там някакво обяснение.

— Никъде няма да носиш тази статия — заявява най-накрая шефът, а след това се протяга и тръгва към стола си. — Излезе ли този текст от сградата, лично ще се обадя в полицията.

Бяла светлина експлодира в главата й. Нейната мощ я изхвърля от стола право към бюрото на главния. Приближава лице на сантиметри от неговото. Вижда го как се сгърчва.

— Хубаво — казва тя с дрезгав глас. — Аз ще се оправя. Защото знаеш ли какво? Аз съм права. Няма начин да загубя.

Главният е втрещен.

— Разбирам — промълвя той. — А какво ще кажеш на съпруга си, когато полицията те арестува за клевета и злоупотреба със служебно положение? Как ще реагира той, когато научи защо са я изгонили? Кой ще получи права върху децата и какво ще стане с работата ти? Нали не се заблуждаваш, че ще останеш на работа, ако занесеш статията в Работник?