Лиза Марклунд - Червения вълк

Аника поглежда отново през прозореца.

— Господи — казва тя. — Какво ли е станало с тях.

— Може да ги е изпуснал някъде. В някоя трансформаторна кутия например.

— Например. Но надали някога ще узнаем със сигурност.

Комисарят се засмива, признал поражението си.

— Знаеш ли колко бяха?

— Около дванайсет милиона, предполагам.

— Близо четиринайсет. Сто двайсет и осем милиона крони.

— А така.

— Никой не е съобщавал за изгубени пари. Ако собственикът не се появи до шест месеца, отиват при онзи, който ги е намерил.

— Обаче? — пита Аника.

— Обаче — отговаря Q, — тъй като областният прокурор в Люлео подозира, че са резултат от престъпна дейност, възнамерява да ги конфискува.

— Кофти — отбелязва Аника.

— Чакай малко, не съм свършил. Понеже не предявяваш претенции за цялата сума, прокурорът реши да ти даде обичайните десет на сто възнаграждение.

Вагонът, а и целият свят притихват начаса. Пред очите на Аника профучават мол и градински център.

— Вярно?

— Ще се наложи да изчакаш половин година. След това са твои.

Аника пресмята наум, препъва се из нулите.

— Ами ако някой си ги поиска?

— Ще се наложи да описва в какво са били сложени, приблизително кога и къде са изгубени и, естествено, какъв е произходът на парите. Ти обичаш ли пари?

— Не особено — отвръща Аника. — Вълнуващо е само когато ти липсват.

— Така си е.

— Между другото — променя темета Аника, като разгръща вестника до себе си, — кой каза, че Блумберг е взривил самолета?

— Той лично. Защо? Ти на друго мнение ли си?

Аника си представя Торд Акселсон и неговото лице, посивяло от пазените цял живот тайни.

— Не-не — бърза да отговори тя. — Мислех си само как всичко си застава по местата…

— М-да — отвръща и затваря.

И Аника остава с телефонната слушалка в ръка.

Дванайсет милиона и осемстотин хиляди. Крони. Почти тринайсет милиона. Тринайсет. Милиона. След шест месеца. Възможно ли е някой да поиска парите? Възможно ли е? Кой ще е в състояние да опише сака, обстоятелствата?

Рагнвалд и тя самата — никой друг.

Тринайсет милиона крони.

Звъни на Ане Снапхане.

— Как изглежда в крайна сметка тоя апартамент на Артилеригатан?

Ане въздъхва, току-що събудена.

— Кое време е?

— Нещо и четвърт. Изискан ли е?

— Пълна порнография. Получих оргазъм още на влизане в сградата.

— Направи им оферта. Можеш да вземеш четири милиона назаем от мен. Намерих цяла камара пари.

— Задръж така, че ми се пикае…

Аника чува слушалката да тропва върху нощното шкафче отсреща и отправя поглед към щръкналите тухлени фасади на същинския център, с неговите тесни, претъпкани улички, с пешеходци, щъкащи сред автомобилни газове.

— Влакът пристига на Централната гара в Стокхолм след три минути — съобщава металически глас.

Аника облича поларното яке.

— Та какво казваше? — пита Ане, върнала се отново при телефона.

— Виж какво, нямах намерение да бия тъпана, но към средата на лятото ще получа награда в размер на няколко милиона заради намерени и предадени пари. Можеш да разчиташ на четири милиона от тях за преместването си в Йостермалм.

Прехапва устна и чака. Не е нужно някой да знае каква точно сума ще получи.

По линията се носят шумове.

— Ти не си наред, нали ти е ясно?

Влакът забавя ход, приближил гарата.

— Добре — казва Аника. — Тогава аз ще го купя, а ти ще го вземеш под наем от мен.

— Виж какво — казва Ане Снапхане, — не мога да приема подобно нещо.

Аника се изправя и мята чанта през рамо.

— Значи, не си чела вестници днес?

— Че нали току-що ме събуди.

— Вечерна поща съобщава, че Карина Бьорнлунд не възнамерява да подаде оставка. Иска да си остане министър.

— Какво говориш?

— Това обаче не отговаря на истината — продължава Аника и напряга тялото си при спирането на композицията, — тя се оттегля още утре.

— И защо?

— Трябва да вървя — приключва разговора Аника, сетне скача на платформата и се упътва към изхода. Въздухът е студен, но все пак по-мек отколкото в Люлео, и тя пълни дробове с жадна наслада. Сакът подскача върху гърба й, земята е равна и устойчива.

Сега ще напазарува, ще си напише статията, ще я прати по имейла на Шюман и ще си прибере децата по-рано. Ще имат време да опекат нещо, да изгледат заедно някоя касета от видеотеката, докато чакат тати. Може би малко солети, само този път, и по изключение огромна бутилка кола. А после вечеря с предястие, десерт и домашно приготвен сос „Беарнез“.