Лиза Марклунд - Червения вълк

— Е, всички мними авторитети умират рано или късно.

Спира колата, изключва от скорост и вдига ръчната, без да гаси двигателя на краденото возило. Поглежда Аника, внезапно станал много сериозен.

— Дракона обеща да се завърне и аз знаех, че това ще се случи. През цялото време го очаквах. Имал съм моменти на слабост и колебание, разбира се, но в крайна сметка спечелих.

— Наистина ли си вярвате?

Удря я през лицето с длан.

— Сега, значи, отиваме да намерим онази кутия — казва той, като се пресяга да отвори нейната врата. Задържа за миг ръка върху стомаха й.

Тя се измъква навън и хвърля крадлив поглед назад.

Още е рано.

Обръща се към кутията и сочи с ръка.

— Ето там.

— Отвори я.

Тя тръгва бавно с натежали като олово крака.

Няма да стане. Не мога да го направя.

Ослушва се назад, струва й се, че долавя глухо боботене. Още не, но съвсем скоро.

Хваща резето, прави опит да го завърти и издърпа, улавя го с две ръце и удвоява усилия, като забива пети в снега и дори започва да скимти.

— Не мога — предава се най-накрая Аника и отпуска ръце.

Светлините са вече близо, шумът се чува ясно, примесен с този от стоманолеярните. Скоро, скоро, ето сега.

Ханс Блумберг приближава ядосан.

— Разкарай се.

Стиснал пистолета в дясната ръка, той хваща резето с другата, събира сили и дръпва. Вратичката се отваря широко, също като очите му, вперени в пустотата на мрака, докато Аника отхвърля от себе си тежкото яке и хуква презглава.

Хвърля се надолу, към релсите, подхлъзва се по заледените траверси, бяга с натежали като олово крака, неспособна да чуе каквото и да било.

Покрай ухото й бръмва куршум, после втори, а миг по-късно я залива ярка светлина от фар на локомотив. Машинистът надува сирената, но е закъснял — тя е вече от другата страна. Пада на земята, а влакът громоли с безкрайната си верига рудни вагони, един подир друг, един подир друг — цял километър желязна стена между нея и Ханс Блумберг.

Изправя се и побягва, и бяга, и бяга, и бяга натам, към шума, към червените очи, кацнали най-отгоре върху Втора доменна. Препъва се по стръмен склон и през планина от руда, остри ножове се забиват в дробовете й, докато в далечината греят светлините на Западния портал.

Томас оставя вечерните вестници върху бюрото, преди да съблече палтото и да го окачи на закачалка. Не отделя поглед от бюрото, докато провесва закачалката на гърба на вратата. Строгото лице на Аника го наблюдава от първа страница на Вечерна поща. Това е новата портретна снимка, която си направи след онази история с Бомбаджията. Изглежда състарена и печална.

„Репортерка на Вечерна поща РАЗБИВА ТЕРОРИСТИЧНА БАНДА“, крещи заглавието. Пулсът му се учестява, когато сяда и прокарва пръсти по образа й.

Неговата жена, майката на децата му е съвършено уникална и го вижда не само той.

Разгръща вестника. Материали за това как Аника разследва и разобличава терористична група в Норботен, пълнят половината издание. Шеста и седма страница са заети от гигантска нощна снимка, направена от въздуха над Ботническия залив, на която личи бягаща фигура, уловена в кръг светлина. Надписът гласи: Нощно преследване на терорист — сериен убиец, проследен с помощта на оборудван с термични камери хеликоптер.

Обширна статия описва как един-единствен мъж от Люлео е убил най-малко четирима души в рамките на последните седмици. Журналистката Аника Бенгтзон вдига тревога от Западния портал на „Шведска стомана“, а полицията отцепва целия район на Льовскатан, като принуждава мъжа да избяга към ледената пустош на залива. За щастие, полицейските хеликоптери вече са оборудвани с инфрачервени камери, тъй като миналата година издирвали изчезнало тригодишно дете. Прехвърля цялата статия и кара нататък.

Следващите страници описват как Аника е била заключена в изоставено компресорно помещение край железопътната линия на Люлео заедно с членове на терористична група, наричаща себе си Зверовете, и как съумява да вдигне на крак полицията, преди да я заловят, и как спасява живота на пенсионера Ингве Густафсон, като го топли с тялото си.

Нещо сграбчва Томас за гърлото, когато прочита това изречение, и той преглъща. Престава да чете и разглежда снимките.

Хубав кадър с Аника в новините. Отдолу е сложена заснета със светкавица снимка на малка тухлена постройка. В нея е можело да загине собствената му съпруга.