Лиза Марклунд - Червения вълк

Аника преглъща шумно, а мъжът вдига вежди.

— Я гледай, значи дойде време да проговорим.

— Мога ли да седна?

Той се отмества така, че да я държи на мушка, и Аника отпуска с благодарност тяло върху стола.

— Къде точно се намира тази кутия?

Тя се бори за въздух в продължение на няколко секунди.

— Недалеч от виадукта. Откъм дясната й страна има няколко млади борчета.

— Как успя да го видиш?

— Криех се от Карина, следях я и видях Йоран да носи сака.

Архиварят приближава, хваща я за шията и започва да диша тежко право в лицето й, без да отделя поглед от очите.

— Така, така. Май не лъжеш. Обличай се.

Ханс Блумберг отстъпва заднишком към вратата.

— Пистолетът ще бъде в джоба ми през цялото време. Ако ти хрумне някоя щуротия, да знаеш, че и аз няма да се поколебая. А момичето от рецепцията ще ти прави компания, докато припкате заедно към ада. Ясен ли съм?

Аника кимва и се облича. Излизат от стаята. Коридорът се люлее както преди. В асансьора архиварят застава толкова близо, че усеща допира на гърдите му до своите.

— Откъде разбрахте коя е стаята ми? — пита Аника, вдигнала лице към неговото.

— Очарователното ти шефче ме осведоми. Янсон беше, ако не се лъжа, нали?

Кабината спира с раздрусване.

— Вървя точно зад теб — предупреждава архиварят. — Ако бъдеш добро момиче, младата дама от рецепцията ще има възможност да остарее.

Приближава я още повече, а ръцете му се плъзват в джобовете на якето й, а сетне надолу, към слабините.

Аника отваря вратата с ритник.

Той бързо издърпва ръце от джобовете, а в едната държи мобилния й.

— А сега тихо и кротко — прошепва мъжът.

Излизат във фоайето. Линда, администраторката, надниква през вратата към кухнята с телефонна слушалка до ухото и им се усмихва приветливо.

Обади се в полицията , опитва да й внуши Аника, вперила в нея огнен поглед. Обади се в полицията! Обади се в полицията!

Но младата жена им махва с ръка и се прибира в стаичката зад рецепцията, все така с телефонната слушалка в ръка.

— Сега навън — съска Ханс Блумберг.

Студът захапва кожата й. Отново усеща допира на дулото в гърба си.

— И на дясно. — И тя завива, тръгва с несигурна крачка по тротоара. Двамата отминават колата й с милионите на Рагнвалд в багажника. Ханс Блумберг я дърпа за ръката към старичък пасат, паркиран пред някаква книжарница.

— Отключена е. Влизай вътре — заповядва той.

Аника прави каквото й е казано. Седалката е леденостудена. Блумберг заобикаля колата и заема шофьорското място.

— Откъде я откраднахте? — интересува се Аника.

— От Пуршьон — отвръща Ханс Блумберг, докато пали двигателя.

Тръгват към брега, а после завиват покрай железопътната линия. За трети път днес Аника прекосява индустриалната зона на Льовскатан.

— Как влязохте в стаята ми? — пита тя, загледана в огледалото над главата си. Далеч отзад, много далеч, се забелязва светлина, която нараства.

Архиварят се изсмива късо.

— Приеми го като безобидно хоби — обичам да прониквам навсякъде и го мога. Друго да те интересува?

Тя затваря очи и се замисля.

— Защо всеки път убивате по различен начин?

Той свива рамене. Натиска спирачката при пътния знак и проточва шия напред, към стъклото.

— Исках да експериментирам разнообразни способи. В тренировъчния лагер през лятото на шейсет и девета Дракона ме назначи за върховен командващ. Аз щях да ръководя въоръжената борба. Цяло лято усвоявахме различни хватки, различни начини за отнемане на живот. През изминалите години поддържах живи интереса и формата си. Докъде можем да стигнем с колата?

— До виадукта — отговаря Аника, като хвърля за пореден път поглед към огледалото. Светлината е близко. — Маргит Акселсон е получила предупреждение след изчезването на Дракона. Ти получи ли?

Архиварят се засмива, този път по-гръмогласно.

— Ами че аз ги пращах, бе, моето момиче. Всеки получи своето.

— А пръстите чии бяха?

— На едно момченце, загинало при автомобилна злополука. Промъкнах се в моргата и ги отрязах. Няма място за притеснения — не му трябваха повече.

Аника извръща поглед към прозореца и чака да се съвземе.

— Но защо ги убихте чак сега? Какво чакахте толкова години?

Обръща поглед към нея усмихнат.

— Въобще не ме слушаш какво ти говоря. Революцията настъпи едва сега. Сигналът е завръщането на Дракона. Той сам го каза, преди да замине, и ето че е тук.

— Йоран Нилсон е мъртъв.

Ханс Блумберг вдига рамене.