Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

— Картечният откос е убил човек от екипажа.

— От Мадзара?

— Да и не.

— Искаш ли да ми обясниш?

— Някакъв тунизиец. Казват, че е работил с редовни документи. Почти всички екипажи са смесени. Първо, защото те са добри работници, и второ, ако ги спрат, те знаят как да говорят с онези.

— Ти вярваш ли, че моторният риболовен кораб е ловил риба в международни води?

— Аз? Да не би да ви изглеждам като глупак?

— Ало, комисар Монталбано? Марнити се обажда, от пристанищните власти.

— Кажете, господин майор.

— Безпокоя ви заради онази неприятна случка с убития тунизиец на риболовния кораб от Мадзара. Разпитвам капитана, за да установя с точност къде са се намирали в момента на нападението и каква е хронологията на събитията. След това той ще мине през вашия кабинет.

— Защо? Нали вече е бил разпитан от моя заместник?

— Да.

— Тогава няма никаква нужда да идва тук. Благодаря ви за любезността.

Искаха насила да го въвлекат в тази история.

Вратата се отвори с такъв трясък, че комисарят подскочи на стола си. Появи се силно превъзбуденият Катарела.

— Моля за опрощение на удара, но изпуснах вратата.

— Ако още веднъж влезеш по този начин, ще те застрелям. Какво има?

— Има, че тилифонираха току-що, че някакъв се намира вътре в някакъв асансьор.

Мастилницата от изящно обработен бронз не улучи Катарела в челото, но звукът при сблъсъка й с дървената врата прозвуча като канонада. Катарела се преви и се опита да предпази главата си с ръце. Монталбано започна да рита по бюрото си. В стаята се втурна Фацио с ръка върху отворения кобур.

— Какво става? Какво се случва?

— Накарай този лайнар да ти обясни каква е тази история с някакъв си затворен в асансьор. Да се обърнат към пожарникарите. Но го отведи оттатък, не искам да слушам как говори.

Фацио се върна повторно.

— Някакъв човек, който е убит в асансьора — каза набързо по същество, за да избегне още едно хвърляне на мастилницата.

— Джузепе Козентино, частен охранител — представи се мъжът, който стоеше близо до отворената врата на асансьора. — Аз намерих горкия господин Лапекора.

— Как така няма нито един любопитен зяпач? — удиви се Фацио.

— Изпратих всички по домовете им. Всички тук ми се подчиняват. Живея на шестия етаж — каза гордо охранителят, оправяйки сакото на униформата си.

Монталбано се запита какво ли щеше да стане с властта на Джузепе Козентино, ако живееше в сутерена.

Покойният господин Лапекора лежеше на пода в асансьора с опрян в долната част на стената гръб. Близо до дясната му ръка имаше бутилка бяло вино „Корво“, все още запечатана със станиола отгоре. А до лявата му ръка — светлосива шапка. Мъртвият господин Лапекора, облечен безупречно, включително с вратовръзка, беше изискан шейсетгодишен мъж с отворени очи и смаян поглед — може би заради факта че се беше напикал. Монталбано се наведе и с върха на пръста си докосна тъмното петно между краката на умрелия, но не беше урина, а кръв. Асансьорът беше от онези, вмъкнатите в ниша, които се движеха до стената, и затова се оказваше невъзможно да се види гърбът на мъртвия, за да се разбере дали го бяха убили с острие, или с огнестрелно оръжие. Пое си дълбоко въздух, но не усети миризма на барут — може би беше изчезнала.

Трябваше да предупреди съдебния лекар.

— Според теб доктор Паскуано дали все още е на пристанището, или се е върнал в Монтелуза? — попита той Фацио.

— Трябва все още да е на пристанището.

— Отиди да го извикаш. И ако са там Якомуци и групата на криминолозите, кажи им да дойдат и те, ако е възможно.

Фацио излезе на бегом. Монталбано се завъртя към частния охранител, който, подозирайки, че ще се обърнат с въпрос към него, застана уважително в поза „мирно“.

— Свободно — каза уморено Монталбано.

Комисарят разбра от него, че сградата е на шест етажа, че на всеки етаж има по три апартамента и всичките са обитаеми.

— Аз живея на шестия етаж, който е последен — държеше да повтори Джузепе Козентино.

— Господин Лапекора беше ли женен?

— Да, господине. За Антониета Палмизано.

— И вдовицата също ли я изпратихте вкъщи?

— Не, господине. Вдовицата все още не знае, че е вдовица. Тази сутрин рано тя отпътува, за да навести сестра си във Фиака, тъй като тази нейна сестра не е много добре със здравето. Взе автобуса в шест и половина.

— Извинете, но вие откъде знаете всичките тези неща?