Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

— Какво е днес, празник ли?

— Не, господине, комисерийо, не е празничен ден, но всички са на пристанището заради онзи, умрелия в Мадзара, за когото…, за когото ви се обадих, ако си спомняте, в часовете на тази ранна сутрин.

— Но ако мъртвият е в Мадзара, какво правят на пристанището?

— Не, господине, комисерийо, умрелият е тук.

— Но ако умрелият е тук, пресвети боже, защо ми казваш, че е умрял в Мадзара?

— Защото умрелият е от Мадзара, той там е работил.

— Катаре, разсъждавайки, така да се каже, както ти го правиш, ако убият тук, във Вигата, някой турист от Бергамо, ти какво ще ми кажеш? Че има умрял в Бергамо ли?

— Комисерийо, въпросът е, че… че този умрял е приходящ умрял. И така, той… него са го застреляли, докато той се намирал на палубата на един риболовен кораб от Мадзара.

— И кой го е застрелял?

— Тунизийците, комисерийо.

Обезсърчен, Монталбано се отказа да чуе останалата информация.

— Може би господин Ауджело е отишъл на пристанището?

— Да, господине.

Неговият заместник, Мими Ауджело, щеше да е много щастлив, ако той изобщо не се мерне на пристанището.

— Слушай, Катаре, аз трябва да напиша рапорта. Който и да ме търси — няма ме!

— Ало, комисерийо! Би трябвало да е госпожица Ливия, която е на тилифона от Генуа. Какво да правя, комисерийо? Да ви я прехвърля или не?

— Прехвърли ми я.

— Тъй като казахте преди по-малко от десет минути, че ви няма за никого…

— Катаре, казах ти да ми я прехвърлиш.

— Ало, Ливия? Здравей.

— Здравей — друг път! Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб. В дома ти телефонът дава свободно, но никой не го вдига.

— А, така ли? Забравих да го включа. Виж, направо ще си умреш от смях, но тази сутрин в пет часа ми се обадиха, че…

— Нямам никакво желание да се смея. Опитах в седем и половина, в осем и четвърт, след това опитах отново в…

— Ливия, обясних ти вече, че бях забравил…

— За мен. Просто беше забравил за мен. Вчера те предупредих, че ще се обадя към седем и половина, за да решим дали…

— Ливия, предупреждавам те, че тук вали и духа вятър.

— И какво от това?

— Знаеш, че при такова време настроението ми се влошава. Не бих искал дума по дума…

— Разбрах. Няма да ти се обаждам повече. Ти ми се обади, ако желаеш.

— Монталбано? Как си? Господин Ауджело ми съобщи всичко. Това, разбира се, е случай, който ще има международен отзвук. Не мислите ли?

Почувства се хванат натясно, не разбираше за какво му говори началникът на областната дирекция на полицията. Избра пътя на неопределеното потвърждение.

— Ех, така е, така е. Международен отзвук.

— И така, разпоредих господин Ауджело да говори с префекта 3 3 Префектът е представител на правителството в съответната италианска провинция и оглавява префектурата, която е еднолична структура, подчинена на Министерството на вътрешните работи. — Б.пр. . Този казус, как да кажа, излиза извън нашата компетенция.

— Така е.

— Монталбано, добре ли се чувствате?

— Много добре. Защо?

— Не, нищо, но ми се стори, че…

— Леко главоболие, това е всичко.

— Днес какъв ден е?

— Четвъртък, господин началник.

— Слушайте, в събота искате ли да дойдете на вечеря у нас? Съпругата ми ще приготви спагети с отделяния от жлезите на сепията черен секрет. Да си оближеш пръстите.

Паста с чернилка от сепия.

С настроението, в което беше в този момент, би могъл да подправи сто кила спагети. Международен отзвук!?

Фацио нахлу като развилняло се прасе.

— Някой ще бъде ли така любезен да ми каже какво, по дяволите, се случва?

— Комисарю, не си го изкарвайте на мен само защото отвън духа вятър. Рано тази сутрин, преди да съобщя на господин Ауджело, аз лично казах да ви се обадят най-напред на вас.

— Кой, Катарела ли? Ако караш Катарела да ми се обади за нещо важно, означава, че си голям смръдльо. Знаеш много добре, че от този нищо не може да се разбере. Какво е станало?

— Моторен риболовен кораб от Мадзара, който, доколкото твърди капитанът му, ловял риба в международни води, е бил нападнат от катер на тунизийската брегова охрана, който е изстрелял по него цял картечен откос. Риболовният кораб е дал координатите си на катера „Светкавица“ от нашата бреговата охрана и е успял да избяга.

— Браво — каза Монталбано.

— На кого? — попита Фацио.

— На капитана на риболовния кораб, който, вместо да се предаде, е събрал кураж да избяга. И след това?