Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Не, за съжаление не — подчерта Фредрика. — В такъв случай трябва да бъде за физическо насилие над съпругата. Нямаме никакво доказателство, което да го свързва със случката на гарата, както и никакви свидетелски показания, които да намекват, че е бил там. Знаем единствено, че е в отпуск и вероятно е малтретирал съпругата си в миналото.

Алекс отвори уста, за да каже нещо, но Фредрика добави:

— Както и че носи четиридесет и пети номер обувки и че майка му е пълна кукувица.

Алекс беше толкова изненадан от езика на стажантката, че съвсем загуби контрол.

— Четиридесет и пети номер — прозвуча като ехо гласът му.

— Да — потвърди тя. — Поне според майка му. Така че никак не е изключено да има и някой чифт с по-голям номер.

— Браво, Фредрика, браво! — живна Алекс.

Лицето й стана кървавочервено от неочакваната похвала, а Педер изглеждаше така, сякаш искаше да посегне на живота си. Или на живота на Фредрика.

— Навярно можем да го издирваме за проява на насилие? — предложи той в опит да привлече вниманието на масата.

Сякаш не беше чул какво каза Фредрика няколко секунди по-рано.

— Определено — кимна Алекс. — Няма да го изключим от списъка, преди да го открием. Обявете го за издирване заради тормоз над съпругата му.

Педер кимна облекчено.

Фредрика го зяпаше с празен поглед.

Елен се намеси:

— Преди малко се обади една жена — започна несигурно тя.

Алекс чешеше разсеяно пъпка от комар. Проклетите насекоми, не плъзваха ли все по-рано и по-рано с всяка изминала година?

— Да?

— Да — въздъхна Елен. — Не знам какво да кажа. Отказа да спомене името си, а информацията й е, как да се изразя… хаотична. Но накратко, тя си мислеше, че познава похитителя на Лилиан.

Всички впериха поглед в Елен, която махна леко възпиращо с ръка.

— Както казах, звучеше объркано. И уплашено. Но остана много неясно защо. Мисли, че е един мъж, с когото имала връзка и който я биел.

— Както Габриел Себастиансон настоящата си съпруга — вмъкна Алекс.

Елен продължи да кима.

— Има и още нещо — каза замислено тя. — Говореше, че сънувала кошмари, които го вбесявали, и…

— Какво? — прекъсна я Педер.

— Да, каза нещо такова. Сънувала кошмари и това го ядосвало. Изглежда, водил някаква борба, в която искал и тя да участва.

— Борба за какво? — попита Фредрика.

— Не стана ясно — въздъхна Елен. — Както казах, пълен хаос. Нещо, че някои жени не заслужавали децата си. Че тя била куклата му, че по някакъв начин използвал кукли. Въобще пълна бъркотия.

— Не каза ли името му? На мъжа, който я е биел? — позабави се Алекс.

— Не — отвърна Елен. — И както казах, отказа да спомене и собственото си име.

— Ти помоли ли техническия отдел да проследи разговора? — попита Алекс.

Елен се поколеба.

— Не, всъщност не — призна си тя. — Стори ми се толкова странен, толкова несериозен. А и винаги се намират ненормалници, които да се обаждат при такива случаи. Но мога да се обадя на техниците веднага след срещата — добави тя.

— Добре — каза Алекс. — Предполагам, че си права в преценката си, но няма да навреди да провериш кой се е обадил.

Тъкмо щеше да продължи, когато Фредрика направи знак, че има нещо да добави.

— А ако жената не е никак объркана, а е просто уплашена? — добави тя.

Алекс сбърчи чело.

— Ако е била подложена на тормоз, може би се е обаждала на полицията и по-рано, но в друга връзка, и то без да почувства, че е получила помощ. В такъв случай едва ли ни долюбва особено, а и навярно все още се страхува от бившия си. И ако е така…

— Ей, ей, почакай! — прекъсна я Педер раздразнено. — Как така „не ни долюбва“? Едва ли е грешка на полицията, че почти всяка булка, която звъни, за да натопи мъжлето си, го приема обратно пак, и пак, и пак…

Фредрика вдигна уморено ръка.

— Педер, не казвам това — остана спокойна тя. — А и не смятам, че точно сега трябва да водим дискусия как работи полицията, за да преодолее насилието над жените. Ако обаче, казвам ако, действително е била малтретирана и не се е почувствала защитена от нас, то навярно е много уплашена. И би било глупаво да пренебрегнем разговора.

— Нека обмислим цялата ситуация — намеси се Алекс. — Не е ли малко странно, че се обажда и казва това едва сега?

Настъпи пълна тишина.

— Имам предвид, какво е известно на медиите всъщност? Да, изчезнало е малко дете. Това е всичко. Информацията за пратката с косата все още не е разпространена, а и фактически нищо не намеква, че момичето е пострадало повече от което и да било дете, обявено за изчезнало в рамките на по-малко от година.